Владимир Бортко: На 72 дойде моментът да говоря за любовта

Прочетох в "Уикипедия", че това е болест

публикувано на 29.08.18 в 17:40

Владимир Бортко за киното, любовта и руската литература

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 72 години е дошъл моментът да говоря за любовта, сподели руският режисьор Владимир Бортко пред Радио София. Известен е с творбите си "Майстора и Маргарита", "Кучешко сърце", а у нас е показван и телевизионният сериал "Бандитският Петербург". Филмът му "За любовта" е част от конкурсната програма на Международния фестивал "Любовта е лудост" във Варна. Това е драматичен разказ за класически любовен триъгълник.

Може би сега мога да кажа по-осъзнато защо хората правят какви ли не неща от любов. Почти цялата световна история се движи от това чувство, от любовта и парите. Много мислих как да озаглавя филма си. Дали да бъде „За любовта“ или „Болестта Любов“. Прочетох в Уикипедия, че това е болест. При любовта количеството на ендорфина и на различни други хормони се увеличава и човек върши неща, които иначе едва ли би направил. Добре ли е това или зле? Аз съм преживял това чувство. Вършил съм всякакви глупости, за които сега се сещам с удоволствие. Животът на човека се променя за миг под влиянието на любовта. И може ли той да очаква отговор на своите чувства от този, когото обича, разказа режисьорът.

Владимир Бортко коментира, че според него има два вида екранизации. В първия режисьорът се интересува от идеята и това, което е в произведението, в романа или разказа. И тогава се получават много интересни филми. Тарковски е такъв пример. Неговите филми не показват буквално това, което е в книгата. Има и друг вид екранизация, при който не всеки да разбере веднага това, което е написал и е искал да каже авторът:

В този случай аз решавам и се осмелявам да го покажа. Ярък пример за това е „Идиот“ на Достоевски. Не е съвсем просто да разбереш за какво разказва тази книга. Затова и направих моя филм и той имаше такъв успех. Същото е и с „Майстора и Маргарита“. Когато момичетата четат това произведение, те си представят, че са прекрасни и хубави, а около тях всички са смешници. По принцип цялата книга е социална сатира. И когато се опитах да го разкажа това на хората, реакциите бяха различни, но мисля, че трябваше да го направя, и че на Булгаков това щеше да му хареса. Аз обичам руската литература и когато някой ми предложи да направя такъв филм, приемам с удоволствие.