Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да спасим Царската гара или просто да забравим

Старата Царска гара в село Казичене все още съществува, но бъдещата ѝ съдбата е неясна. Строежът на гарата започва между 1906 -1911 г. и съвпада със закупуването на чифлика "Чардаклия" от цар Фердинанд и изграждането на двореца "Враня".

Първоначално е построена централната част на гарата в типичен виенски стил, а в последствие е разширена с два салона. След като царското семейство напуска България завинаги, гарата е иззета в полза на народа, като последните нотариални документи сочат, че на 17 ноември 1981 г. е зачислена към Районен народен съвет "Девети септември", който попада в днешните очертания на община Панчарево.

Каква е съдбата на тази сграда закодирала частица от българската история в стените си? Антон Владимиров, кмет на село Казичене разказва, че просто една щастлива случайност спасява гарата от това да бъде разрушена.

"През 2008г. Национална компания железопътна инфраструктура искаха да я съборят без да уведомят никой. Една сутрин отивайки на работа, видях строителна бригада да обикаля около сградата. Спрях да ги попитам какво ще правят, да не би да са започнали ремонт, а те отговориха, че ще я събарят. Няма как да стане...и тогава я регистрирах като паметник на културата".

На пътя на гарата е предвидено да преминава скоростно жп трасе София-Пловдив-Свиленград, част от международен транспортен коридор. През годините Антон настоява, Царската гара да бъде включена в общия меморандум за европейски средства по проекта за изграждане на трасето. За съжаление това не се случва.  
 
Отречена и обречена, но чакаща с надежда денят, в който всички ще си спомним за нея, Царската гара остава с неясно бъдеще. Здравко Йончев ни разказва за духа на гарата, който тлее под олющената мазилка, готов да пламне с пълна сила подобно на огъня горял в двете кахлени печки отдавана откраднати от централното фоайе на гарата.

"Гарата трябва да има живот в съвременния свят. Не може да бъде просто паметник, който да си седи без да е част от нашите ценности. ... Ако е паметник на културното наследство, то каква памет пренася? Ако стремежът ни е да напомня за загиналата, изгубена и забравена България преди комунизма и гарата символизира това време с разпадането и цялата си разруха... да може би това е добър начин да разкажем на поколенията за онова минало време".  





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Дженк и Антонио (вдясно) в Дъблин

Тиха, слънчева, добре разказана история

За пръв път чуждестранно китарно дуо се продуцира и издава от българска компания, известна предимно като концертен промоутър. Явор Ганчев е име, което свързваме както с основания преди над 35 години и съществуващ до днес музикален магазин "Дюкян Меломан", така и с концертите от началото на века, неслучайно събрани под името " Джаzz+ ": "Едното начало..

публикувано на 23.11.25 в 11:00
Добавената стойност на майсторските класове

От виненото до божественото

Емил Коралов представя поредното 14-о издание на Фестивала Di Vino Taste: "Очевидно фестивалът е устойчив, българската винена индустрия се развива на все по-високо ниво. Освен този, правим и други фестивали, за да става българското вино по-видимо. Ще бъдат представени всички региони. Бялото вино е класифицирано като елегантно, а районът на..

публикувано на 23.11.25 в 10:20

Всичко, което се случва, е музика

Салон на музите - няма как да не свързваме фестивала със Светлана Иванова. Пианистка и певица. Завършила в София, после учила във Виена. Живяла в ЮАР и Австрия. Сега е наш гост, който представя предстоящия им спектакъл: "Започваме с "Носорог в банята" от сборника разкази "Ръчен багаж" на журналиста Георги Милков, другата муза е небесната с Росен..

публикувано на 23.11.25 в 09:52
ул.

Софийски разкази - Спомен за ул. "Търговска"

Къде е била ул. "Търговска" - наследник на старата софийска голяма чаршия? Слушаме спомените на Тодор Влайков от влизането му в София. Поглеждаме и книгата "София през вековете" на Александра Монеджикова - особено за софийския безистен. Още за участта за стария "Чохаджийски хан" в спомените на Феликс Каниц и Евлия Челеби. Георги Каназирски-Верин..

публикувано на 22.11.25 в 16:00
Георги Белстойнев

Историята оживява - Георги Белстойнев

Георги Белстойнев, освен самоковски художник, е първият уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица. С помощта на уредника на самоковския музей Любомир Николов. Слушаме Елена Белстойнова, дъщеря на художника: "Историята започва от белия (хубавия) Стойне, шивач. Бяга от Самоков в Панагюрище, може би е изработвал дрехите на Бенковски. Синът му..

публикувано на 22.11.25 в 15:00
чл.-кор. проф. Владко Панайотов и проф. Маринела Панайотова на 75-ия му рожден ден

Адресите на любовта – чл.-кор. проф. Владко Панайотов и проф. Маринела Панайотова

Чл.-кор. проф. Владко Панайотов и житейската му и научна половинка проф. Маринела Панайотова са женени от 40 години и когато човек ги наблюдава изглеждат като скачени съдове. В студиото на Адресите на любовта присъства само по-силната половинка от семейството, но това пък му даде възможност безконтролно да хвали съпругата си. Специалистът по..

публикувано на 22.11.25 в 14:00

Сценарият не е единственото, което движи игрите

Димитър Ганев представя  Game awards - еквивалентът на Оскарите в индустрията на видеоигрите: "Най-хубавото на нас, възрастните геймъри е, че навремето всичко бе на кабел и не можеше да го хвърлиш надалеч. Сега най-номинираната игра не може да се играе с клавиатура. Има връщане и към игрите с история, но и към уменията на геймъра. Модулите..

публикувано на 22.11.25 в 12:14