Над 8 милиарда евро са инвестициите в сферата на здравеопазването в рамките на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода за периода 2014 - 2018 година. С тях са подкрепени над 7000 проекта.
1,3 млрд. евро са били отделени за подобрен достъп до здравеопазване и борбата с неравнопоставеността в това отношение - най-много проекти в тази насока са реализирани в Германия, Португалия, Италия, Гърция и Полша. Тук виждаме не само държави, които имат на наваксват, но и такива, които често даваме за пример - Германия продължава да работи активно за да има добро здравеопазване. Най-много средства за проекти в тази сфера са усвоени в Хърватия, Португалия, Унгария и Естония.
Малко над 1,5 млрд. евро са вложени в проекти за реформиране на здравните системи на страните-членки - 1738 проекта са подкрепени в 16 държави от ЕС. Тук България е и сред най-активните заедно с Полша, Испания, Латвия и Гърция и сред държавите с най-много усвоени средства редом с Чехия, Испания и Полша. Добър пример тук е словашкият проект Caretaker Services, който с бюджет 50 милиона евро създава работни места за 3300 медицински сестри, които да се грижат възрастни хора и хора с увреждания в техните домове. 600 милиона евро
600 милиона евро са били отделени за дигитални решения в здравеопазването (най-вече за дигитализацията на националните здравни системи) - тук с най-много проекти са Полша (отново), Испания и Германия, които са усвоили и най-много средства редом с Хърватия и Унгария. Добрият пример обаче идва от Франция, където с помощта на 180 000 евро от европейските кохезионни фондове е създаден Master Patient Index - база данни от досиета на пациенти на регионално ниво, за да бъде улеснена идентификацията им в здравните институции в цялата страна.
2 милиарда евро са вложени в проекти, свързани с това да сме в добро здраве възможо най-дълго, със здравословната и безопасна работа среда и здравословния начин на живот - тук говорим за 2532 проекта в 25 държави, като Великобритания, Латвия и Полша са усвоили най-много европейски средства в тази насока.
979 милиона евро са били отделени в специфичната насока, свързана с недостига на квалифициран медицински персонал, миграцията на медицински кадри в рамките на ЕС и за подкрепа на иновативни образователни практики. Страните отличници тук са Полша, Испания, Хърватия и Италия.
Интересен конкретен пример е Proximity Lab в Брюксел - с бюджет от 1,7 милиона евро се правят мобилни лаборатории, които посещават на място хора с хронични заболявания (именно хроничните заполявания са водещи при статистиката за смъртността в ЕС).
Тези факти бяха представени днес на среща в ЕК в Брюксел, открита от двама еврокомисари - Корина Крецу (регионална политика) и Витянис Андрюкайтис (здравеопазване и безопасност на храните). Те подчертаха важността на стратегическите инвестиции в сферата на здравеопазването и подчертаха необходимостта от все по-голямата сързаност и съвместни мерки със сфери като околна среда и транспорт.
"Да, европейците живеят по-дълго, но, за съжаление, не в по-добро здраве" - заяви комисар Андрюкайтис. Според него трябва да продължава да се работи по отношение на превенцията, достъпа до здравеопазване да е еднакъв на национално и регионално ниво и във всяка една от държавите-членки и да да се изгражда цялостна система, която свързва здравеопазването със здравното образование и здравословния живот в училище и на работното място.
Комисар Крецу пък обяви, че от тази година в традиционните годишни награди RegioStars ("своеобразните Оскари на регионалното развитие" - по нейните думи) ще има нова категория, отличаваща иновативни проекти в здравеопазването.
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
Мокър сняг
Дъжд / Сняг
Облачно
Сняг