Катя Зографова ни запозна с историята на Царицата на Осогово - Румена войвода, която е сред малкото жени - героини, които не са прикривали пола си. Румена е водила чета без прикритие и в историческите извори пише за нея, че е била неуловима. Тя е родена в Каменица, на т.н "македонски път", в семейство на дерменджии - охраняващи прохода. Нейни съвременници казват, че е била с тънка снага, привлекателна и много различна. Била е интересна и за турците, които са се опитали да я похитят, но след като е била спасена, са я оженили, за да я защитят.
Тя започва да изчезва нощем и да хайдутува, а денем се облича в прекрасната си женска носия и се държи като добра домакиня. Бабите са казвали за нея: „Тя беше добра домакиня, но самодивите я вдигнаха“. Нямат обяснение защо излиза хайдутин, при това тя има син - Спиридон и наистина е раздвоена между майчинската си роля и стремежа си да бъде смела като мъж.
След Кримската война един млад турчин се опитва да я похити, тя го убива и скрива трупа му. Съседи, българи - колибари, виждат, че в дома ѝ влиза на кон един турчин и не излиза. Тогава тя разбира, че трябва да излезе и да се спаси, защото знае, че няма да ѝ се размине само с инквизиции.
Румена излиза, кани и Стоян Ковача от съседното село, за да излязат заедно и да бъдат побратими.
Съселяните ѝ пускат потеря, която ги улавя, но те с хитрост успяват да се откопчат от турския конвой и тогава събират своята чета.
Румена и Стоян, обаче, постепенно се влюбват и нарушават своето побратимство и оттам тръгва версията на техните убийци, че това е голям грях. Първо Румена е нарушила патриархалните норми, като е оставила мъжа си и детето си, а после нарушава и побратимството.
Според Катя Зографова по-правдивата версия е, че Румена е убита заедно със Стоян, докато спят, но тя разказа и за другата версия, която е поддържана от Николай Хайтов. Според нея, след като Румена е пребита, е изоставена от мъжете от четата и е считана за мъртва.
Тя обаче се съвзема и е лекувана от лечителката баба Ружа, която сама разказва, че изцерила тежко ранената Румена, а след това тя, заедно със Стоян, отива в Румъния, а оттам праща хабер до близките си.
Първородният ѝ син дори разказвал, че имал хабер от нея да отиде до Румъния, за да се видят, но стигнал до Дунав, без да го пресече.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
В ефира на неделното Радокафе продължаваме да ви представяме гласовете на „Радио София“. Ред е на ефирната двойка Яна Спиридонова и Роман Михайлов, но не като водещи, а като хората, които слушателите не познават: Яна: "Олеле, станаха 18 години. По случайност стана. Нямам проблеми да работя каквото и да е. Кандидатствах, нямах търпение, беше по..
Кръст от светлина и светлина след кръста. С тази снимка, подарена ни от един от основателите на 12+3 на БНР, Георги Папакочев, желаем добро начало на Светлата седмица!
От 17 април до 2 май Италианският културен институт в София в сътрудничество със Столична община и Сдружение Network Italia Bulgaria ни канят на изложбата „Метаморфозис” на художника Фернандо Де Филипи. Олга Георгиева от Сдружението ни въвежда в нея: "Историята е малко дълга. Художникът беше гост на първото ни събитие в Милано и там се роди мечтата..
По традиция всяка година на Велики Четвъртък, Народно читалище "Иван Вазов-1928" в село Нови хан отбелязва пролетните празници - Лазаровден, Цветница и Великден с празничен великденски концерт. За програмата на концерта, състоял се на обновената сцена разказва още председателят на читалището в село Нови хан, Сашка Ненова: Тазгодишният..
Гостуваме на адв. Пламен Димитров и баба Лена в с. Друган , говорим за традициите и обичаите на Великден, за ценностите в българското семейство : "От 2019 живея в с.Долни Раховец. Реших да напусна родния си град София, тук е близко до София. Във всяка къща има минерална вода, единият от 9-те извора захранват селото с минерална вода. Зарибихме..
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..