Тихият фронт на жените в националноосвободителното ни движение

"Представете си какво значи смелостта на тези жени, които изобличават подлостта на Барутанлията, който казва, че и косъм няма да падне от главите на населението и когато предават оръжието, са избити", разказва Катя Зографова.  

Зографова допълва, че при големите дипломати, анкетьорите на кръвнините и погромите, понякога са идвали жени, които не са казвали какво са преживели, често са се самоубивали след преживените зверства, дори самата Райна Княгиня, заедно с по-хубавите момичета, също е била обезчестена. 

Още тогава започва борбата срещу насилието над жените, които са вече са обезчестени, потурчени, заплашени, че ако свалят фереджето, ги чака смърт, но въпреки това е имало начин те да бъдат спасявани. 

Именно това огромно женско страдание води до сакрализация и някакъв вид святост, казва Катя Зографова.

Тя посочва, че Баба Тонка е национален образ на великата майка на борците, но вече сме узрели като общество, за да мислим и да вникнем и в историите на такива жени, които на пръв поглед нямат биография. Една от тях е Венета Ботева, която като че ли е поделена между биографията на Христо Ботев и биографията на дъщерята Иванка Ботева. 

Но, както пояснява Катя Зографова, дори с чисто женската си и съпружеска грижа за дома на един велик човек, тогава мислен за непрокопсаник и хъш, тя участва в националноосвободителните движения. Макар и неграмотна, тя е била много мъдра и дълбока жена. 

Катя Зографова споделя още, че Венета Ботева, в собствения си дом във Велико Търново, на всеки рожден ден на Ботев слага снимката и прощалното му писмо, което е пазела като лична реликва, на една маса. Търновците, които са посещавали дома ѝ, са влизали на пръсти, тихо и мълчаливо са споделяли този неин по-различен култ. Тя, съвършено по женски, скромно и тихо, участва и дава сили на Ботев. Затова той, който в ранните си стихове се отказва от любовта, от кораба "Радецки" ѝ казва, че след Отечеството най-много е обичал нея. 

Това е също промяна в неговото мислене, защото там, далече, култът към Отечеството и култът към Иванка, към общото им дете и нейното дете от предишен брак, се съизмерват. 

"По този начин трябва да мислим за участието на жените, с цялата им женска същност и специфика, в националноосвободителните борби", казва Катя Зографова. 

Още за жените в националноосвободителните борби - чуйте в звуковия файл.