Дневникът на една софиянка: Ден трети

публикувано на 15.03.19 в 18:36

Гардероб: H&M Докато умело крепим международното положение, очакваме да ни се случи най-накрая хубавото топло време. Иска ни се да чуем птичките навън, бленуваме пролетните лъчи най-сетне да ни погалят, и але хоп, точно в този момент ще се появи в цялата си прелест – някой чутовен психопат.

Ама, разбира се, няма как и той трябва да се намести в картинката. Понеже сме във времето на социалните мрежи – мястото за общение и масова и еднолична излагация, та, той най-вероятно ще цъфне като бяло нежно кокиче точно там – в месинджъра ви.

Преди да вляза в детайл, искам да уточня някои неща. Има два вида психопати – опасни и крайни психопати, с тях трябва да се оправя полицията и безобидни, но изключително досадни психопати.

Какъв обаче е по-страшният сценарий от това да си имаш вземане-даване с чисто нов психопат, да си имаш такова с чужд стар психопат. Това е нещо наистина страшно.

Бившият на Мими, с която ти самата не общуваш от близо 3 години, ти се включва след има-няма 5 години, за да ти каже здрасти. По възможно най-малко психопатски начин, нали…

Бих искала да уточня още нещо, не се подигравам и не подценявам психопатското, защото всеки от нас го притежава в една или друга степен и го е проявявал в дадени ситуации.

Аз да речем след втора среща с един младеж, реших чисто експериментално да му кажа, че го обичам. Просто ей така, да видим какво ще стане. Все едно му хвърлих месест розов балон, пълен с вода, побалансира с няколко нелепи, заучени фрази, после изкрещя нещо от сорта, че това не е нормално и избяга. Нормално…

Друг път взех крути мерки спрямо поведение, което пък аз намирах за ненормално, но можеше и да не го правя. Имах едно прясно гадже, чиято майка говореше така за него:

Ама, той, Генади не яде домати…
Все едно е на пет години, не може да говори и има максимална степен на непоносимост към домати, от които се обрива в огромни плюски.

Аз отвърнах нещо от сорта - На морето яде домати.

Как така, той не ги яде от малък?

У мен почна да се надига огромна вербална вълна, която грозеше тази жена. Поколебах се една секунда и изстрелях:

А памперсите още ли му ги сменяте или той започна сам!?!?

И избягах…

Но да се върнем на стария психопат… Въпросът е: как да процедираме? Още на първото: здр, как си? Просто изтрийте контакта, така ще е най-добре за всички. Нито от любопитство, нито от съжаление, нито от каквито и да е било други емоции не подемайте комуникацията с този човек.

Защото всякакъв вид разговор разгаря в главата на психопата неговите лични сценарии, а именно как отново да се докопа до Мими. Винаги е това.

Дори да ви е жал за човека, да сте изпитвали уважение към личността му, това вече е в миналото, и той, човекът е нещо като упорит вирус, грип, не… по-скоро като неочаквана, появила се на 38-годишна възраст морбили, плъзва, за да ви трупяса с любовната си екзема. Така – delеte и после block – двете стъпки в борбата с психопатите.

И понеже никой не е ваксиниран от това да попадне в едната или другата позиция, помнете, нищо не ви принадлежи, нито кучето, нито любовта, нито гащите на сърца, които си сложихте за разкош.

Или някой ще дойде и ще ви вземе изброеното, или то ще си тръгне доброволно или пък ще се разпадне от само себе си.

Гледайте да не си мислите, че притежавате нещо!

Успех!