Димитър Маринов (Олег в „Зелената книга“): Нужен е кураж да промениш човешките сърца

Седмица след церемонията по връчването на „Оскарите“, Димитър Маринов беше специален гост на 23-ия София Филм Фест, за да се срещне с българската публика. Нямаше българин, който да не иска да го поздрави за успеха или поне да се докосне до него. 

Силата на очарованието нарасна, когато стана ясно колко земен, емоционален, искрен и позитивен е Димитър Маринов. Медиите се надпреварваха за лични срещи с българската звезда в Холивуд. Не по-малък беше и интересът на институциите. Какво остана извън общественото внимание, кой е Димитър Маринов извън сцената и „Оскарите“ и какво го доведе обратно в България - отговорите потърсихме в предаването „Кой кой е“.

„Повечето от въпросите към мен бяха за славата и успеха. Но никой не ме попита какво иска Димитър Маринов и защо се върна. Дойдох, защото ми липсва България, липсват ми приятелите, атмосферата и надеждата, с която се работи тук. Също така, исках да дойда, за да дам на колегите си смелост и кураж, че може, че става, че нещата се случват и са постижими за всеки," каза Димитър Маринов.  

"Съжалявам, че нямах възможност да отделя достатъчно време на студентите и да поработя с тях, както и да се видя с хората по улицата. Тези лични контакти за мен са много по-важни, за да мога да покажа, че Димитър Маринов не е онзи от сцената с "Оскара", холивудският актьор, и че не е по-различен от всеки един в нашите театри, кино и телевизия.

Но и имаше и едно друго чувство от страна на институциите, които вероятно се почувстваха по някакъв начин застрашени, че ще им бръкна в супата с моята лъжица и ще им разбъркам нещата. Но не е така. Аз съм просто още едно мнение, друга гледна точка. И като актьори навремето ние дори бяхме насърчавани от проф. Крикор Азарян да опитваме и пробваме различни супи в нашата индустрия. И в САЩ това е много силно развито, а тук дори още го няма като начин на мислене“.

Още с влизането си в кинозалата, преди представянето на „Зелената книга пред българската публика, Димитър Маринов беше видимо много развълнуван и с насълзени от емоция очи, искрен и трогателен като дете. Попитах го за какво си е мислел, докато върви по стълбите към сцената.

„Усещането в кино „Люмиер“ беше значително по-силно и истинско, отколкото на „Оскарите," отговори той. 

„В кино „Люмиер“ ми дадоха сцената и ме чакаха да изляза там. При „Оскарите“ не беше така. Признанието и любовта, с които публиката очакваше аз да сляза по стълбите, да се появя и да ме видят на живо, да ми стиснат по-късно ръката и да ме прегърнат - това ме накара да се почувствам толкова изпълнен и щастлив. Както знаеш, аз не можах да се сдържа и се разплаках съвсем откровено, мислейки си дали наистина я заслужавам цялата тази любов. Откровено да ти кажа, това как истинските обикновени хора преживяха всичко заедно с мен, е спомен, който никога няма да изчезне от съзнанието и сърцето ми.“

Целия разговор с Димитър Маринов за пътя му до „Зелената книга“, важните приятелства в живота, мястото на театъра и цигулката в неговия ден, както и онова, което ще разказва на близките и 5-годишния си малък син за България след това завръщане в родината - чуйте в записа на предаването „Кой кой е“ в звуковия файл.