Дневникът на една софиянка: Коя ти беше любимата игра като дете?

публикувано на 28.03.19 в 16:58

Има и такива дни, в които просто нищо не се случва. Или по-скоро ти не позволяваш нещо да се случи, отпуснал си се, чувстваш тялото си тежко, мислите още повече…

Единият разумен вариант е да останеш някъде на припек, да си събуеш обувките и чорапите и да легнеш на истинска земя. Просто, ей така…

Разбира се, голяма част от нас се намират в офисни кутийки или друг вид кутийки и дължат обяснение за действията си или бездействията си.

Затова ще ви посъветвам да направите следното нещо: избягайте!

Да, правилно ме чухте, доста по-адекватно решение, от това просто да си тежите безсмислено на мястото. Избягайте за един час, най-добре два, от тази реалност и си осигурете друга.

Пошляйте се из парка, почетете книга, ако нямате под ръка, в Градската градина има място като Читалнята, в което ви посрещат с книга и уютна атмосфера.

Но най-вече си отделете време да помислите какво точно в детството най-много ви забавляваше и ви караше да се чувствате доволни и щастливи.

Тук най-вероятно ще се включите малко по-рязко: ами игрите, много ясно!

Да, но какви?

Да тичате, да рисувате, да си правите малък куклен театър в хола… От най-ранна детска възраст се формират нашите интереси. Които впоследствие прилежно смитаме под килима на забравата. Е, изтупайте праха от тях и си припомнете кои сте били!

Малкото момиче, което обича да рисува по цял ден и да се цапа, но не е поощрено от никого, момчето, което иска да рецитира стихове пред голяма публика, но близките са му се присмели, тийнейджърката, която иска да се запише на модерен балет, но техните са казали, че това е пълна глупост и са ѝ увеличили уроците по математика…

Е, вече си възрастен и нещастен приятелю, в твои ръце е да си припомниш любимите занимания и да ги последваш без очаквания и изрично одобрение от страна на другите.

И понеже все пак това е дневник, ще си запиша разни полезни бележки, които ще ми послужат и на мен, пък може би и на теб: