Бежански истории от първо лице в "Родина зад граница"

Да си пропомним историята на Рафик Хана, който идва в България заедно със семейството си от Египет. На трудова борса за бежанци среща сегашния си работодател инж. Бойко Вълев, който казва, че не прави разлика между хората, цвета на кожата им, религията или статутът им. За него е важно как човек се справя с работата си.

България е сигурен пристан и за семейство Шарафли от Сирия. Бащата Абдул Ахед таи надежда един ден да върне семейството си обратно в родината, а докато е у нас, заедно със съпругата си Мериям и четирите си деца, посреща всеки ден с усмивка.  
Мъжът е благодарен на българската държава за помощта с документите и е приела семейството му като бежанци. Освен това семейство Шарафли получава помощ от различни институции и организации, които им помагат с лекарства, консултации, дрехи и всичко, от което имат нужда.

Семейство Абуд е от Сирия. Най-голямото дете в него е Алямама, на 12 години. Тя говори много добре български език. Научила го е сама, а това й е отнело година и половина. Момичето свързва родния си град в Сирия с голямото си семейство, разказа Алямама. 
Като най-голямото дете в семейството на Ахмед и Халюд Абуд, дъщерята Алямама помага с уроците на по-малкия си брат, с когото са в един клас, а малката си сестричка учи на български език. Майка им е на 38 години и разказва, че пътят към уюта вкъщи е бил много труден.
Бащата Ахмед разказва, че за бежанците България е "най-бързата държава". Той е благодарен, че само шест месеца, след пристигането си тук, е имал възможността да приеме и съпругата с децата си.  

"Красива и мирна страна" така изглежда България през погледа и на едно иракско семейство. Малкият Джалил и двете му сестри Сахар и Урут. Те бягат от Ирак заради войната. В страната ни първо идва баща им с един от по-големите им братя, след което от войната се спасява и останалата част от семейството, обяснява Сахар.
Джалил и сестрите му в момента учат в палестинското училище “Авицена” в София. Децата мечтаят да завършат XII клас с висок успех, за да кандидатстват след това в университет. Сахар иска да учи графичен дизайн, а Урут се е насочила към ИТ сектора, малкият Джалил пък мечтае да стане полицай. Харесва му, че вече има много приятели у нас.  

Вече стана ясно, че за успешната интеграция на всеки чужденец роля играят различни фактори. Изследване за тяхната заетост у нас в момента, както и мерките, които биха помогнали повече бежанци да бъдат включени в трудовия пазар, коментира Анелия Димитрова - от австрийска консултантска група за управление и развитие на човешките ресурси. По думите ѝ, бежанците не очакват от нас да им дадем наготово работа и подслон.

В анкетата за бежанците са участвали 14 ключови заинтересовани страни и 15 работодатели в цялата страна. Голяма част от фирмите са в сферата на преработвателната промишленост. 13% от компаниите са посочили, че имат предишен опит със служители - бежанци, а 87% все още не са наемали такива.
От изследването става ясно, че сред причините работодателите да избягват бежанци като работна ръка, са недоброто владеене на български език, несигурност за продължителността на заетостта, липсата на документи за образование и квалификация, допълнителни правни и административни задължения, както и културни различия и предразсъдъци.
По отношение на образованието на бежанците, Анелия Димитрова коментира, че образът на бежанеца е нееднозначен в обществените представи, често той е обвързан с предразсъдъци, предубеденост и неразбиране.

На мисията да промени този тип отношение се е посветила старозагорската фондация "Мисия Криле", която надгражда работата на неформалната доброволческа група "Подкрепа за бежанците - Стара Загора". И двете организации обединяват хора с различен статус и различни професии - разказва Диана Димова, председател на "Мисия Криле", която по професия е социален работник и работи често с деца и семейства в риск. За повечето бежанци България е просто отправна точка към Западна Европа - мястото, което и много наши сънародници в последните години са избрали за своя родина. Над 2000 души са преминали през старозагорския регион и по-голямата част от тях вече са заминали на запад, казва Диана Димова.

И все пак "Родина зад граница" установи, че има и редица положителни примери на фирми, успели да привлекат бежанци и дори да ги запалят към професионалните занимания. Затова и са получили сертификатa REST, който се връчва на фирми, развиващи потенциал за работа с бежанци. Експерт човешки ресурси в една от тях е Слави Славов. 
Според него тримата афганистанци в цеха за кожени чанти са уникални хора и когато влезе в цеха, където работят, вижда три слънца.

Дано тези слънца да се множат и все повече хора да намират щастието от работата тук в България. А ние от "Родина зад граница" ще продължим да ви правим съпричастни на техните добри дела и на техния достоен житейски пример.