За Чудомир и неговия Казанлък

"Чудомир е бил и учител, и читалищен и музеен деятел, фолклорист, краевед, дарител, редактор и - най-вече писател и художник" - така започва разговора ни с Добрина Матова, сърцатата дама, която управлява музея. Оттам ние излъчихме едно наистина специално неделно Радиокафе по време на традиционните Чудомирови дни (през 2019-а те се провеждат за 26-и път). Програмата е впечатляваща и все по-пъстра в старанието на организаторите да обхванат всички аспекти от многопластовата личност на Чудомир.
Именно с Чудомировите празници започва културната програма на община Казанлък, преминава през празниците на розата, тракийските празници, за да се стигне до ежегодното отдаване на почит на друг виден казанлъчанин - композитора Петко Стайнов.

Да се върнем обаче на Чудомир, който е прекарал целия си живот в Казанлък (само с една малка забежка до София, за да следва в Художествената академия, но то е просто защото такава няма в Казанлък), защото "най-добре се чувства сред своите герои, сред  нашенците, които така прекрасно е описал и в литературните си творби, и в акварел".

Чудомировите дни се разрастват и придобиват национални измерения - това ни казва с гордост Добрина Матова и споделя за научната конференция ( с пето издание тази година), която събира в Казанлък елита на българското изкуствознание и литературознание, този път под мотото "Чудомир между противоречията". Събитията в рамките на Чудомировите дни са 29 - театрални представления (че и връчване на награда за комедиен хит на сезона), мюзикъли, премиери на книги (ние попаднахме на представянето на книгата на Георги Тошев за Невена Коканова и... нямаше места), изложби, концерти, събития за деца... и най-хубавото е, че в Казанлък има публика за всички тях. А като добавим и гостите от цяла България, артистичните лица, които можем да срещнем по улиците на града, който по това време на година е зелен, разцъфтял и слънчев, атмосферата (повярвайте ми) е прекрасна. И още - чудонемировчета, възстановения фолклорен фестивал на хумористичната песен и танц Златен трЪндафил...

А най-хубавата реклама за Чудомировите празници е инсталацията на централния площад, създадена от учениците от художественото училище в града (точното название е Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн "Акад. Дечко Узунов) - отново за пета година. На нея ликът на Чудомир е изрисуван с думи. Работата с училищата в града е много важна за организаторите на Чудомировите празници. Добрина Матова ни разказва за доброволците от различните гимназии, които на всяко издание помагат и така се приобщават и се чувстват все по-съпричастни с културния празник и с личността на именития им съгражданин.

Иначе ние имахме удоволствието да разположим своето пътуващо студио в една от залите на къщата-музей, където бяхме заобиколени от картините на съпругата на Чудомир - Мара, самата тя чудесен художник. Няколко всъщност са експозициите, подредени специално за Чудомировите празници тук. Най-важната, тази, която всяка година показва различна тематична "извадка" от фонда на музея, сега е под надслов "Вариации по тема".
"Чудомир работи по над 130 теми, разработва ги в туш, с акварел, с молив... така че ние показваме еднакви творби, разработени по различен начин от него" - отново думи на Добрина Матова.

Чудомировите събития (или поне 3 от тях) тази година излизат и извън границите на Казанлък - има национално ученическо четене, изложба на Чудомир, която е част от официалната програма на Пловдив като европейска културна столица, а друга изложба гостува на галерията в Карлово.

А самата къща-музей е прекрасна. Открехваш вратата и попадаш в един различен свят - прекрасно поддържана градина, красота във всеки детайл, ранни цветя "надничат" отвсякъде (дори от прочутата смокиня, под която е обичал да седи Чудомир). "За мен музейното преживяване започва от първия миг - с вълнение в гласа обяснява Добрина Матова, - и се стараем на всеки да му хареса, да се почувства специален, да му създадем спомени". На моето вметване, че вероятно сега дворът е дори по-хубав, отколкото е бил по времето на Чудомир, защото той едва ли е имал много време да градинарства, тя отвръща, че дори има снимки как е подрязвал розите. Така че и към градинарството е имал отношение този "общественик и въобщественик", както сам се е наричал Чудомир. Оказва се, че дори и идейният проект на къщата, е бил него - на този Чудомир, който за щастие все повече се чете, този така всеобхватен Чудомир, без когото "в Казанлък много неща нямаше да са така, както са в момента", пак по думите на Добрина Матова, която избра и цитат от Чудомир за финал - "най-пустият от нашите дни е онзи, в който не сме се смели нито веднъж".
Е, нашият ден в Казанлък определено не беше пуст, напротив!