Адвокат Силвия Петкова: Темата за сексуалното насилие в българското общество е табу

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Адвокат Силвия Петкова в ''Радиоприемница''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Скандалът, добил известност като "Целувкагейт", заради който временно беше отнет лицензът на Кубрат Пулев в щата Калифорния, тепърва ще има своето развитие. Докато го следим, обаче, решихме да разберем как стоят нещата юридически. Наш събеседник беше адвокат Силвия Петкова. Тя има и специализация по английско право и право на Европейския съюз по съвместна програма на Софийския университет и Кеймбридж. Участва и в създаването и на законодателни актове.

Оказа се, обаче, че ако попитаме един юрист какво представлява тази толкова коментирана целувка според законодателната рамка у нас, отговорът ще е: “Зависи“.

Адвокат Петкова поясни, че това е така, защото всички видове сексуални посегателства се разглеждат от гледна точка на всеки един конкретен случай и нещата, които виждаме пред камера, може да изглеждат по един начин, но зад кулисите да са съвсем други.

Адвокат Силвия Петкова

Това, което виждаме от камерата, според една част от практиката в България, Европа и по света, е сексуален тормоз, за друга част от съдебната практика може да бъде счетена като акт на фамилиарничене между двама души, които се познават. Въпросът е да се установи първо тези хора познават ли се, налице ли е съгласие за тази цел, целувката приятелска ли е и дали тя представлява сексуален акт, коментира адвокат Петкова.

В основата на преценката дали даден акт представлява сексуално посегателство, стои само и единствено съгласието.

Това, че се намираме на Балканите, посочи адвокат Петкова, оказва доста сериозно влияние, защото, конкретно в България, когато една жена стане жертва на сексуално насилие или сексуален тормоз, домашно насилие, престъпление против половата ѝ неприкосновеност, обичайно една немалка част от коментарите под съответната статия за новината е, че тя е лека жена, че тя си го е изпросила, че по някакъв начин не е задоволила желанията на своя партньор, или е показала спрямо други хора желание за осъществяване на интимен контакт и някой друг е преценил, че тези желания се отнасят за него.

Адвокат Петкова даде пример с това, че когато на едно парти една жена да проявява интимни желания към 100 мъже, когато сто и първият от тях я опипа, прегърне, целуне или по някакъв начин извърши сексуално действие, това ще бъде сексуален тормоз.

Адвокат Петкова поясни, че сексуалният тормоз е уреден в Закона за защита от дискриминацията и се смята, както и в европейската практика, че сексуалният тормоз във всички случаи е дискриминация на основа на пола.

Това означава, че не само жена може да пострада, има и случаи, когато мъже страдат от сексуален тормоз и домашно насилие.

Въпреки това, по-често в България пострадалите са жени, но доста рядко те подават сигнал, защото ги е страх или ги е срам. 

Темата за сексуалното насилие в българското общество е табу и нещо, което трябва да остане в семейството или между двамата души, между които се е случило, каза адвокат Петкова и посочи, че повечето хора не знаят какво точно значи сексуален тормоз, а това е всеки акт от сексуално естество, който е нежелан.

Оказва се обаче, че целувката на Кубрат Пулев неслучайно може да се нарече „българската целувка“, защото у нас, според практиката на адвокат Силвия Петкова, тя не е нещо, което представлява проблем. В хода на обсъжданията много жени споделили пред адвокат Петкова, че не се случило кой знае какво и ако потърпевшата не е харесала това, което е станало, би могала да удари шамар на Кубрат. Жените, обаче, в по-развитите държави знаят как да си търсят правата и това е по съдебен ред, не чрез насилие, обясни адвокат Петкова. Още повече, че според българския закон шамарът е лека телесна повреда.

Знаят ли, наистина, жените в България как да търсят правата си по съдебен ред,  достатъчни ли са законовите  разпоредбите у нас, за да бъдат защитени засегнатите лица и защо лисва практика в съдебната система, свързана с подобни случаи – чуйте в звуковия файл.