Растения и дървета, емблематични за българската градина

Покрай всички тези поводи решихме днес да ви разкажем за чудесата на природата, за причудливите форми на дърветата и лечебните свойства на растенията.

Наш гост беше ландшафтният архитект Максим Петков от Ботаническата градина на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, когото попитахме за причудливите форми на дърветата, които понякога виждаме – дали това е естествен процес, или пък резултат от човешка намеса.

Максим Петров разказа, че много неща могат да се отразят на растежа на едно дърво - гръмотевица, болест, вредители и понякога се появяват такива дървета, които наподобяват различни интересни форми.

Други растения пък са много инвазивни и завземат територия. Оказа се, че естествено разпространените растения у нас не са толкова агресивни и се контролират от самата природа, но Максим Петров посочи, че се появяват чужди видове, като айлант – див орех, което е изключително агресивно дърво и расте бързо, а когато бъде отрязано, изкарва стотици издънки от корените и се получава една малка гора.

Така чуждите видове завземат територията на нашите растения. И макар да познаваме много дървета и храсти от нашето ежедневие, като бялата акация и фитолаката, например, се оказва, че те не са наши видове.

Кои обаче са растенията, които са емблеми в българската градина? На първо място Максим Петков посочи дъба, чиито листа са изобразени на герба на България.

Здравецът е емблематичен за българската градина и присъства в много християнски ритуали. Чемширът също е присъщ за българските територии, но през последните години бе изяден масово от гъсеница, за която Петров посочи, че още е тук и ако не се преборим с нея, ще унищожи каквото е останало.

Максим Петков разказа, че вече много трудно се намират стари български сортове рози, тъй като пазарът е залят с вносни хибриди.

Други, ценни за нашата страна растения и дървета, са малките ябълки със сладък вкус, леската, орехът, дюлята и други плодни дръвчета, които са присъствали на трапезата на българина.

В града обаче тези дървета, макар и приятна гледка в парка, не бива да бъдат прекалено често срещани, защото окапващите плодове гният и привличат насекоми, което е опасно за играещите в зелените площи деца.

Но освен плодни, по нашите земи има и много лечебни растения, а според преданията свети Иван Рилски е използвал шипката, която е стривал на брашно, от което е правил специфичен хляб.

Кои са другите лечебните растения, които се срещат у нас – чуйте от разговора на Добринка Добрева с Максим Петков.