Добрият работодател е справедлив и признава постиженията на служителите си

В „Радиоприемница“ седмицата от 30.04 до 03.05 условно сме нарекли "Трудова седмица", а поводът е Празника на труда, който отбелязваме на 1 май. Желанието ни е да засегнем различни аспекти от трудовия процес на хората, като започнем от разбирането за труда, трудовата мотивация, организационната култура, новите форми на усъвършенстване, възможностите за квалификация и по-добро представяне в работата.

Първото издание от поредицата за труда посветихме на личностното самоусъвършенстване, модерните форми на управление, на съвременните разбирания за взаимоотношенията между работодател и работник. По темата разговаряхме с Тодор Христов, създател на интернет платформа за безплатно обучение на предприемачи и служители.

Той обясни, че целта на интернет платформата е да бъдат споделяни практични идеи и добри практики по важни въпроси, свързани с успешния бизнес, кариера и живот.

Тодор Христов разказа, че не е лесно с няколко думи да се обясни как с изгражда ефективен екип, но едно от най-важните неща е един ръководител да познава нуждите и желанията на служителите си, за да може да поддържа техния ентусиазъм за работа на високо ниво.

Той посочи, че практиката показва, че в началото повечето служители започват нова работа с относително висок ентусиазъм, който с времето той спада заради неподходящи действия на самия ръководител или лоши условия в организацията.

Има три фактора, които един ръководител трябва да обезпечи, тъй като те водят до повече ентусиазъм на работното място.  

Първият фактор е свързан със справедливостта. Служителите искат да бъдат третирани справедливо на работното място, следователно един ръководител трябва да осигури справедливо отношение към всички, справедливо заплащане, безопасни условия на труд, както и баланс между работата и личния живот.

Вторият фактор е свързан с постиженията. Хората искат да вършат важна и полезна работа, но и да бъдат признати за това, че я вършат. Затова един добър мениджър следва да изгради работна среда, в която да има не само скучни и рутинни задачи, но и предизвикателни и интересни работни задачи. Трябва и да подава по-често регулярна обратна връзка на служителите си – кой как се справя. Трябва също и да отдава признание за добре свършената работа, както и да има определени фирмени цели, към които служителите да бъдат съпричастни и да се стремят да постигнат.

Третият фактор е свързан с приятелството – тъй като хората, когато работят, искат да се радват на добри отношения със своите колеги, един ръководител следва да насърчава добрата работна атмосфера, взаимното уважение, работа в екип, емпатията между хората. Добре е това да се прави с личен пример от самия ръководител, а не само да се изисква, защото личният пример е заразителен, както положителният, така и отрицателният.  

Съвременната практика за управления  на човешки ресурси еднозначно посочва, че когато говорим за признание и цялостна мотивация на хората, за да бъдат те съпричастни и ангажирани, трябва да има балансиран микс от материални и нематериални насърчения.

Насърченията могат да бъдат изразени в парична премия, но когато това не е в правомощията на прекия ръководител, той може да използва похвалата и публичното признание за добре свършената работа, което посочва Христов, може да даде крила на един служител в дадена ситуация.

Оказва се, че истината е в търсенето на златната среда, а дорасли ли са българските работодатели и служители за съвременните работни отношения – чуйте от разговора на Красимир Мартинов с Тодор Христов.