Архитект Пенчо Койчев - един от големите

Историята стигна до началото на неговата кариера в Министерството на благоустройството в София. Тук той получава едни от големите си поръчки, като дори бива нает от царица Елеонора, която му възлага строежо на двореца в Царска Бистрица. До 1917 г.  Койчев се занимава с преподавателска дейност, след което настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството.

В периода 1908-1915 г. строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София бул. „Дондуков" 36, ако днес минете оттам сигурно ще ви трябва малко време да осъзнаете какво бижу е скрито в тази част на града. Без кич и ненужна височина, дори сякаш доста малка на фона на останалите по-високи сиви сгради, жълтата й фасада подсказва дълбоко скрития простор с който разполага тя. 

Архитект Мария Давчева разказва още за житейския му път. - "През 1910 г. сътворява симвалът на Пазарджик -старата поща. В същото годино царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица, като е построено само едното крило, тъй като започва войната, а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов. От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докото настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Народното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, Пещера, Първомай и др."

Така стигаме и до последната творба на арх. Пенчо Койчев. На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководенето на строежа на Съдебната палата в София. Строежът й продължава в периода 1929-1940 година. 
 
Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“, чието заключение е, че „поради разрасналите нужди и големи промени в живота“ планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в „окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще“, е възложено на арх. Пенчо Койчев, който пише: „На 1 юни 1928 г., от Министерството на правосъдието ми се повери да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лева.“

Реализацията на тази задача е придружена с много перипетии и дори подтиква арх. Койчев да вземе тежкото решение да се откаже от мисията на живота си да бъде архитект, за да не погази принципите си на честен и достоен човек. Такъв е бил арх. Пенчо Койчев - човек на честта, който в крайна сметка подложен на ударите на обществото създава сграда, която се превръща в универсална отправна точка за всички поколения и епохи.