Попадайки в далечен за нея край, Милица открива ново семейство. Сърцето ѝ се отваря за приемните баба и дядо и те завинаги остават със запазено място в него.
Идеята за прекараното време на село е ново качество на човешките взаимоотношения - между поколенията, между градските и селските общности. Млади и стари заедно творят, учат се на традиции и нови технологии, спомнят си за миналото и мечтаят за бъдещето.
“Резиденция Баба” се появява като отговор на съвсем конкретната нужда да запазим и предадем нататък изчезващите традиционни практики и знание, както и да започнем процес за връщане на някакъв вид ресурс в селските райони.
Младите хора у нас имат нужда от спокойствие. Не мрънкат, а работят активно за промяната. Дават смисъл на замиращия селски живот. Връщат надеждата в самотните пенсионери, живеещи в най-бедните и изоставени български региони. Младежите отиват там необременени, потапят се в средата и заедно търсят решение. Искат с помощта на местните да върнат чара на селския живот.
България е сред страните с най-висока степен на обезлюдяване на селските райони в Европа. В българските села живее към 26.5 % от населението на страната ни (по данни на НСИ от 2017 г.). Създаването на „мостове“ на автентично свързване и солидарност между поколенията, между градска и селска култура по иновативен начин, е от основните фокуси на „Фабрика за идеи“ в повечето ѝ инициативи.
Организираната от тях „Резиденция Баба“ е откровена среща, която търси полезните допирни точки с възрастните хора, живеещи в обезлюдяващите села и младежи, които искат да се докоснат до местните бит и култура. Милица Джанджова е изпитала този опит на гърба си. Живяла е на село при приемни баба и дядо.
Докоснали се до корените си, младежите се връщат смирени. Възрастните хора пък се чувстват окрилени. Във времена, в които живеем като егоисти, всяка капка внимание е лъч живот в самотния делник на изоставените български пенсионери.
Качественият живот е този в малките населени места. Онези, които последните години остават пренебрегнати. Там работа няма, но не защото младите не искат да се трудят, а защото никой не им предлага условия. Затова бягат насила.
Малките градове и селата обезлюдяват, а малцината останали там, живеят в самота. Щастливи са 3 седмици през лятото, когато къщите им са пълни с деца. Непознати, но припознати като свои. Като втора внучка на баба и дядо се чувства и Милица, а цялата история за доброто - чуйте от самата нея.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
Ивелина Петкова, археолог в Центъра за подводна археология - Созопол за тишината на дъното: " Долу, където е тишината, сме само ние и това, което правим. Тишината на морето. Налягането прави лек шум в ушите, понякога си говорим под вода, но не е добър вариант. Гледаш какво правиш и какво има. В южния китенски залив разкопаваме второ корабокрушение...
Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Ясно