Ще кажете, ей, Бела, петъчно ни разби с тази тема. Лято е, отпуската тепърва предстои, тоест има за какво да мечтаем, началото на месеца е, значи все още имаме пари по сметката, а ти ни блъскаш с екзистенциални кризи пак…
Не пак, а отново! Животът е за наблюдение, приятели. А тук виждам, особено след една определена възраст, че отчаянието и впоследствие апатията са включени на средна до максимална степен. Просто така, като забравен телевизор с увеличен звук…
Сякаш отвъд 50-те хората започват да се отказват от телата си, от каквито и да е било зачатъци на нови интереси и желания извън семейните и заемат поза на предали се.
Веднага ще ме репликирате, да, с тези пенсии какво се очаква да правят тези хора. Да се качат на круиз или да преживяват с кофичка кисело мляко. Мизерията поражда мизерия и много тъга, това е ясно. Но аз съм била в страна като Бразилия, където разликата между бедни и богати е чудовищна. И пак тези хора, независимо от възрастта си, имат стръв за живот. Може би това се корени в общността, в религиозната заедност и дори в климата, нямам идея, има много и различни отговори.
На Запад пък, с цялата материална осигуреност, огромна част от обществото е на антидепресанти. Тоест отвъд благата на капиталистическия свят има липси, които не могат да бъдат запълнени, ако ще и на 100 круиза да се качи човек.
Да се върнем обаче отново на Балканите, при нас самите, все пак имаме свободата да живеем, където поискаме и въпреки това сме тук.
Нека се самоанализираме тогава, какво друго ни остава…
Откъде струи този отказ от живота: в разпадналия се патриархат, в комунистическия строй, който проми мозъците на поколения българи, в прехода, който пък категорично ги отчая…
Те ли превърнаха няколко поколения в жертвонастроени хейтъри?
Разбира се, винаги е съвкупност. Аз също съм заела поза на отявлено черногледство, но отговарям към момента само за себе си и занимавам предимно себе си с тези амплитудни колебания.
Ако обаче съм нечий пример, довела съм някого в живота, смятам, че подобно поведение е изключително егоистично и зареждащо следващите със същата апатия и омраза към настоящето.
Да, това е някакъв фон, или по-скоро почва, в която всички растем. Чернозем, но с висококиселинно съдържание, от което избуяват, ако изобщо избуят примирени хейтъри.
Почти звучи като оксиморон, нали? Но е така, защото омразата може да предизвика бунт, революция, саморазправа срещу несправедливостта, а тук се трансформира във форумно злословене и шикалкавене.
Затова всеки трябва да се вземе в ръце и ако не друго, да се опита да живее достойно.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно