Имало едно време, когато времето спряло… Най-вероятно това се е случило през август. Някои хора - ще ни се да вярваме, че са били мнозина -започнали масово да се успокояват. Успокояването се изразявало в трезво мислене и съответно довело до отказ от разни неща.
Първоначално премахнали вещите, които ги обсаждали, после безсмислените взаимоотношения, а накрая успели да забравят и за Егото си, което преди това ги владеело успешно.
Какво ще кажат хората, аз съм провал за семейството ми, няма друг подходящ за това нещо, аз съм обречен на това мъчение, но ще се справя, защото съм железен/а. Тези съмнения не изплували вече в съзнанието на хората.
Звучи ви като зле скалъпен сюжет на утопичен роман, но всъщност е нещо, до което всеки един от нас може да достигне.
Днешната тема, приятели, я посвещавам на осъзнатостта да се отказваме от излишествата и от ситуациите, които вече тотално ни дезориентират.
Най-пагубно е не когато се колебаем или претегляме плюсовете и минусите, а когато се губим вече. Етапът, в който просто механично извършваме дейностите, напълно загубили представа за време, място и най-вече за себе си.
Нека не забравяме, че всичко е временно, начело с нас самите. Няма да векувате в службата, но ако си тръгнете от нея с плодовете на застоя и нещастието, за следващия етап от живота ви ще има последствия. Здравословни включително. Психичните са ясни.
Седим си ние на кораба на страданието и страдаме от статуквото, но не понечваме да слезем от кораба, а се оставяме да се носим по течението без цел и посока.
Тази ситуация може да се отнася за работа, взаимоотношения, хора, за вас самите. И не става дума за трудностите - те изискват воля, а за последователното видиотяване, което ни размива като личности.
Естествено, няма как всичко да ни носи удовлетворение, има си задължителна рутина. Но когато не можете да си спомните защо още седите на този стол, какво изобщо правите там, извън заплатата и сигурността, е решаващ момент за вас преди окончателното претопяване.
После ще живеете за спомена за себе си и за изгубените възможности. Тоест, твърдо в миналото и бъдещето, но никога тук и сега. Един старателно пропилян живот.
Бъдете сигурни, че съдбата няма да ви предостави възможности, вие сами ще трябва да ги откриете и привлечете. Човек сам извиква промяната. Там се крие и рискът, но и шансът… Не се плашете, няма да сте капо!
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно