Мили розови фламинги, след като за пореден път обмислях начини и способи как да остана завинаги на морето и да бъде август вечно и съответно установих, че няма да стане, каквито и мисловни и фантасмагорни ресурси да вкарвам, не се изтощих напълно и реших да ви пиша отново в Дневника. Петък е все пак…
Първо си мислех да се завъртя около темата за изневярата, че на дългата плажна ивица се нагледах на бая двойки и единици, но в крайна сметка се спрях на темата: човешкият сексапил, теория и практика.
Така де, август е все още, телесността владее съзнанието и полезрението ни, защото навсякъде около нас се поклаща разголена човешка маса. Е, има столчета, табуретки, стълби, понякога дивани, но да не се отклоняваме в разнообразието на форми, а да се опитаме да дефинираме понятието сексапилност…
За съжаление, очакванията към жените винаги са били повече, по-чести и по-разнолики: да бъдат слаби, да бъдат закръглени, да бъдат натурални, да бъдат нагласени, да бъдат секси, да бъдат строги..
Тези очаквания се препредават и жените, изкривени от тиражираните шаблони за красота, започват да мечтаят да бъдат възможно най-слаби, с дълги крайници, стройни. Да се носят леко и ефирно по улиците като на моден подиум, а всичко живо в околовръст да припада.
Като услужливо забравяме, че този вид е не само резултат от гени и метаболизъм, а и на много ограничения. Често ситуацията е гладни и слаби. И тъжни.
Един доста кофти сценарий, ако питате мен, защото голяма част от удоволствията в земния ни път, идват през храната, както, разбира се, и здравният ни статус.
Защо обвързваме така категорично слаботата със сексапила? В крайна сметка всяка една крайност и залитане в плюса или минуса, не означава здраве. А нездравият вид на тялото определено не е сексапилен.
Нека обаче се замислим кои и какви жени остават в историята като секссимволи! Различните, тези, които не са излети по безумен калъп, за който постоянно тръбят рекламите.
В съзнанието ми изниква една велика реплика от божествената София Лорен:
„Всичко, което виждате по мен, дължа на… пастата.“
Какво лъха от тази реплика? Със сигурност не е прокламация на всекидневната злоупотреба с паста. Всеки уважаващ се човек не се тъпче, а се храни. Лъха, драги мои, самочувствие. То носи истинската доза неподправен сексапил.
Аз да си кажа, че за мен лично, независимо дали става дума за мъж или жена, това, което е свръх сексуално, не е физически параметър, а комбинацията между интелект и чувство за хумор.
Както преди време една приятелка изстреля:
Най-сексапилният орган в човешкото тяло е… мозъкът.
Защото, замислете се, ако сме вътрешно неуверени, неприемащи се, нехаресващи се, процесът на борба с физическите данни ще бъде нескончаем. Никога няма да сме доволни.
Виждали сме до какви извращения се стига, когато дори човешкият облик е изличен, а на негово място се мъдрят уродливо големи устни, кожа, опъната като футболна топка, гърди-мехове, които закриват тялото. Гротеска…
Битката да бъдеш като някого другиго е загубена предварително, защото преследваш една илюзорна представа за красота и съвършенство…
Всъщност най-голямото удоволствие е да бъдеш себе си. Това е състояние на духа и можем да го постигнем чрез лична настройка. Тогава това първично желание за одобрение ще дойде от само себе си, защото тълпата се възхищава на уверени хора.
Понеже аз не харесвам и не разбирам тълпата, все пак се чудя, защо ни е цялото това стремление за одобрение и приемане? Заради добрия стар сексуален нагон или както Фройд го нарича: Ерос. Този, който води стремежа ни към удоволствия. Но не го разбирайте единствено в сексуален контекст, в психичен план Ерос-нагонът е извор на жизнената ни енергия, инстинкта ни за самосъхранение, творчеството и развитието. Тоест борбата за кой е по-по-най... е дълбоко мотивирана от този приятел на несъзнаваното ни, което обаче се извежда от желанието да оцеляваме, да предаваме нашите гени и изобщо да бъдем.
Нещо като: Секси съм, следователно съществувам. Да ме прости Декарт…
За 11-а поредна година по случай великденските празници доброволци от сдружение "Бъди човек" зарадваха възрастни хора, като им занесоха пакети с трайни хранителни продукти. Дни преди това – от 17 до 19 април, в зала "Арена Самоков" се събираха дарения, които бяха пакетирани и занесени от младите хора до над 450 нуждаещи се хора в общинския..
Европейската комисия (ЕК) е предприела преразглеждане правилата за въздушния транспорт, с което могат да бъдат засегнати досега извоювани права на пътниците, сигнализират организации за защита на потребители. Текстовете в действащия и в момента регламент са от 2004 г. В новото предложение се залага по-голямо закъснение на полет, за да..
Писателят Милен Хальов се завръща с нова книга "Общежитие за чудовища - Детето от пророчеството“. Пред Радио София авторът сподели, че третата част на трилогията е финалът на историята. "Който е стигал до финала на втората книга, знае точно къде съм оставил персонажите, че има един тиктакащ механизъм, който ме накара много активно да събера..
"Написана като любовно писмо към невъзможното, "Bravery" е колкото силна, толкова и ранима. Песен за тези, които са се опитвали да поберат целия океан в една чаша", казват в профила си в социалните мрежи IVA за новата си песен. Ива и Елена Тодорови - сестрите от група IVA , представят в ефира на Радио София новата си песен , която е посветена на..
Бъдещето на ядрената енергия, образованието и изкуствения интелект обсъдиха експерти от ЦЕРН и Силициевата долина на специален форум в София (Fusion Future Conference - FFC). Учени, бизнес лидери и представители на институциите дискутираха ключовата роля на ядрения синтез в глобалната енергийна трансформация и възможностите за развитие пред..
Над 50 театрални спектакълаи над 70 филма и филмови етюди могат да видят жителите и гостите на София на 36-часов театрален и кино маратон в НАТФИЗ. Най-мащабното студентско арт събитие за първи път ще продължи 3 дни – на 25, 26 и 27 април. Елизабет Димчева, Николай Тодоров, Крум Царибашев, Алекс Стоянов и Емануил Цонев ще бъдат част от 36-часовия..
Божидара Стоянова следва духовен път, който се базира на баланса и лекотата. Тя среща своя учител, когато вече наистина не може да върви сама, когато е готова. Както гласи и древната поговорка. " Моят ментор ме откри в момент, когато бях "позабатачила нещата" . Бях пооплела конците. Интересното е, че аз срещнах моя учител, чрез друг негов ученик...