Мили розови фламинги, след като за пореден път обмислях начини и способи как да остана завинаги на морето и да бъде август вечно и съответно установих, че няма да стане, каквито и мисловни и фантасмагорни ресурси да вкарвам, не се изтощих напълно и реших да ви пиша отново в Дневника. Петък е все пак…
Първо си мислех да се завъртя около темата за изневярата, че на дългата плажна ивица се нагледах на бая двойки и единици, но в крайна сметка се спрях на темата: човешкият сексапил, теория и практика.
Така де, август е все още, телесността владее съзнанието и полезрението ни, защото навсякъде около нас се поклаща разголена човешка маса. Е, има столчета, табуретки, стълби, понякога дивани, но да не се отклоняваме в разнообразието на форми, а да се опитаме да дефинираме понятието сексапилност…
За съжаление, очакванията към жените винаги са били повече, по-чести и по-разнолики: да бъдат слаби, да бъдат закръглени, да бъдат натурални, да бъдат нагласени, да бъдат секси, да бъдат строги..
Тези очаквания се препредават и жените, изкривени от тиражираните шаблони за красота, започват да мечтаят да бъдат възможно най-слаби, с дълги крайници, стройни. Да се носят леко и ефирно по улиците като на моден подиум, а всичко живо в околовръст да припада.
Като услужливо забравяме, че този вид е не само резултат от гени и метаболизъм, а и на много ограничения. Често ситуацията е гладни и слаби. И тъжни.
Един доста кофти сценарий, ако питате мен, защото голяма част от удоволствията в земния ни път, идват през храната, както, разбира се, и здравният ни статус.
Защо обвързваме така категорично слаботата със сексапила? В крайна сметка всяка една крайност и залитане в плюса или минуса, не означава здраве. А нездравият вид на тялото определено не е сексапилен.
Нека обаче се замислим кои и какви жени остават в историята като секссимволи! Различните, тези, които не са излети по безумен калъп, за който постоянно тръбят рекламите.
В съзнанието ми изниква една велика реплика от божествената София Лорен:
„Всичко, което виждате по мен, дължа на… пастата.“
Какво лъха от тази реплика? Със сигурност не е прокламация на всекидневната злоупотреба с паста. Всеки уважаващ се човек не се тъпче, а се храни. Лъха, драги мои, самочувствие. То носи истинската доза неподправен сексапил.
Аз да си кажа, че за мен лично, независимо дали става дума за мъж или жена, това, което е свръх сексуално, не е физически параметър, а комбинацията между интелект и чувство за хумор.
Както преди време една приятелка изстреля:
Най-сексапилният орган в човешкото тяло е… мозъкът.
Защото, замислете се, ако сме вътрешно неуверени, неприемащи се, нехаресващи се, процесът на борба с физическите данни ще бъде нескончаем. Никога няма да сме доволни.
Виждали сме до какви извращения се стига, когато дори човешкият облик е изличен, а на негово място се мъдрят уродливо големи устни, кожа, опъната като футболна топка, гърди-мехове, които закриват тялото. Гротеска…
Битката да бъдеш като някого другиго е загубена предварително, защото преследваш една илюзорна представа за красота и съвършенство…
Всъщност най-голямото удоволствие е да бъдеш себе си. Това е състояние на духа и можем да го постигнем чрез лична настройка. Тогава това първично желание за одобрение ще дойде от само себе си, защото тълпата се възхищава на уверени хора.
Понеже аз не харесвам и не разбирам тълпата, все пак се чудя, защо ни е цялото това стремление за одобрение и приемане? Заради добрия стар сексуален нагон или както Фройд го нарича: Ерос. Този, който води стремежа ни към удоволствия. Но не го разбирайте единствено в сексуален контекст, в психичен план Ерос-нагонът е извор на жизнената ни енергия, инстинкта ни за самосъхранение, творчеството и развитието. Тоест борбата за кой е по-по-най... е дълбоко мотивирана от този приятел на несъзнаваното ни, което обаче се извежда от желанието да оцеляваме, да предаваме нашите гени и изобщо да бъдем.
Нещо като: Секси съм, следователно съществувам. Да ме прости Декарт…
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..