Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Христо Алексиев: Стремя се работите ми да бъдат нещо невиждано до момента

Вярата трябва да ти дава сила, да те мотивира, да те кара да ставаш по-добър, убеден е известният художник

Христо Алексиев
Снимка: Ани Петрова
Само преди броени дни София отбеляза 140 години от обявяването на града за столица на България. Може би малцина си спомнят, че по този повод през април беше валидирана специална пощенска марка.

Проектът за нея беше проект на художника Христо Алексиев, с когото ви срещаме днес.

Той е роден през 1950 г. в София. Рисува в областта на плаката, илюстрацията, портрета, портретната карикатура, оформлението на книгата, логото, пощенската марка и цялостния графичен дизайн. Познат е и като  колекционер на стари пощенски картички и снимки. 

Роден съм 5600 грама и от там тръгва мисълта ми - едро бебе, едри надежди – започва с усмивка артистът. - Родителите ми бяха скромни и трудолюбиви хора - те бяха аристократи на духа.

Завършва Художествената гимназия в София и Академията за изящно и приложно изкуство „Граф Строганов” в Москва, като магистър по изкуствата. Член е на Съюза на българските художници от 1978 година и на Асоциацията на австрийските художници от 2000 г. Носител е на: Първа награда за плакат на 8-то Биенале за приложна графика - Вилнюс, Литва, 1971; Трета награда за плакат - Бърно, Чехословакия, 1979; Втора награда от Калифорнийския Музей за наука и индустрия и Трета награда за филмов плакат на конкурса, организиран от списание „Hollywood Reporter” - Калифорния, САЩ, 1981. Има множество награди за плакат, театрален плакат и графичен дизайн от българските изложби на приложна графика. Работил е като плакатист на ВИТИЗ (НАТФИЗ), Малък градски театър зад канала, Театъра на армията, Сатиричния театър и други. От 1993 година живее и работи в Австрия като художник на свободна практика.

Фрагмент от пощенската марка на Христо АлексиевАз непрекъснато експериментирам. Стремя се да не работя за едните хубаво, за другите лошо - не, аз работя еднакво за всички! Винаги се стремя това, което правя, не е важно каква е темата - да бъде различно и ако може невиждано досега.

Споделя, че трябва да си целеустремен и пунктуален в това, което правиш. Смята, че тези качества са особено важни за днешните млади хора.

Да, вярващ съм. Но ние трябва да вярваме в себе си

Всяка сутрин да питаме в огледалото:
Наясно ли си кой си? Какво ще правиш този ден? И въобще – в бъдеще?...

Трябва да имаш вяра и цел. Вярата трябва да ти дава сила, да те мотивира, да те кара да бъдеш добър и по-добър…

Страстта му към колекционирането на стари снимки и картички започва докато е в  Академията за изящно и приложно изкуство в Москва. За жалост, намира една част от тях, изхвърлени на боклука. Друга част от снимките и картичките намира в антикварни магазини, откъдето често му звънят, тъй като вече го познават, както и на битпазари.

Част от колекцията му събира в албума „Една като никоя“ - разходка в Стара София, в периода от 1879 до 1920 година. Подготвя и второ издание, което проследява развитието на родния му град от 1920 до 1943 г.

През септември т.г. бе удостоен и със званието „Значка на София“.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

През фестивала оглеждаме живота си

Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..

публикувано на 09.02.25 в 11:56
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова

Толерантността се възпитава

Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..

публикувано на 09.02.25 в 10:51

Нещо се случва, но не е наяве и в диалог с местните общности

Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..

публикувано на 09.02.25 в 09:51

Художникът трябва да умее да беседва с природата

Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..

публикувано на 09.02.25 в 09:27

Историята оживява - Боян Трайков, предаване първо

Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..

публикувано на 08.02.25 в 16:00

Софийски разкази - квартал Лозенец, част 1

Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ?  Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..

публикувано на 08.02.25 в 15:00
Васко Абаджиев

Адресите на любовта – цигуларят Васко Абаджиев

В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...

публикувано на 08.02.25 в 14:00