Проектът за нея беше проект на художника Христо Алексиев, с когото ви срещаме днес.
Той е роден през 1950 г. в София. Рисува в областта на плаката, илюстрацията, портрета, портретната карикатура, оформлението на книгата, логото, пощенската марка и цялостния графичен дизайн. Познат е и като колекционер на стари пощенски картички и снимки.
Роден съм 5600 грама и от там тръгва мисълта ми - едро бебе, едри надежди – започва с усмивка артистът. - Родителите ми бяха скромни и трудолюбиви хора - те бяха аристократи на духа.
Завършва Художествената гимназия в София и Академията за изящно и приложно изкуство „Граф Строганов” в Москва, като магистър по изкуствата. Член е на Съюза на българските художници от 1978 година и на Асоциацията на австрийските художници от 2000 г. Носител е на: Първа награда за плакат на 8-то Биенале за приложна графика - Вилнюс, Литва, 1971; Трета награда за плакат - Бърно, Чехословакия, 1979; Втора награда от Калифорнийския Музей за наука и индустрия и Трета награда за филмов плакат на конкурса, организиран от списание „Hollywood Reporter” - Калифорния, САЩ, 1981. Има множество награди за плакат, театрален плакат и графичен дизайн от българските изложби на приложна графика. Работил е като плакатист на ВИТИЗ (НАТФИЗ), Малък градски театър зад канала, Театъра на армията, Сатиричния театър и други. От 1993 година живее и работи в Австрия като художник на свободна практика.
Аз непрекъснато експериментирам. Стремя се да не работя за едните хубаво, за другите лошо - не, аз работя еднакво за всички! Винаги се стремя това, което правя, не е важно каква е темата - да бъде различно и ако може невиждано досега.
Споделя, че трябва да си целеустремен и пунктуален в това, което правиш. Смята, че тези качества са особено важни за днешните млади хора.
Да, вярващ съм. Но ние трябва да вярваме в себе си
Всяка сутрин да питаме в огледалото:
Наясно ли си кой си? Какво ще правиш този ден? И въобще – в бъдеще?...
Трябва да имаш вяра и цел. Вярата трябва да ти дава сила, да те мотивира, да те кара да бъдеш добър и по-добър…
Страстта му към колекционирането на стари снимки и картички започва докато е в Академията за изящно и приложно изкуство в Москва. За жалост, намира една част от тях, изхвърлени на боклука. Друга част от снимките и картичките намира в антикварни магазини, откъдето често му звънят, тъй като вече го познават, както и на битпазари.Част от колекцията му събира в албума „Една като никоя“ - разходка в Стара София, в периода от 1879 до 1920 година. Подготвя и второ издание, което проследява развитието на родния му град от 1920 до 1943 г.
През септември т.г. бе удостоен и със званието „Значка на София“.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...