Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Човешкият фактор - крайъгълен камък за киберсигурността

Киберсигурността е един от най-важните въпроси на нашето съвремие. Тя представлява комплекс от мерки и действия за защита на киберпространството от заплахи. Независимо от технологичните постижения, основна роля в тази система играе човешкият фактор. Това потвърждават и резултатите от обширно изследване в областта на киберсигурността, проведено от Института по отбрана "Проф. Цветан Лазаров" и Националната лаборатория по компютърна вирусология - БАН и финансирано от Института за публична администрация. Проучването е проведено сред специалисти от държавната адиминстрация, академичните среди и бизнеса.

82 процента от анкетираните са били на мнение, че трябва да бъде обърнато специално внимание на ролята на човешкия фактор, както и на необходимостта от стратегии за защита от кибератаки. В допълнение 70% са били на мнение, че е необходим по-добър подход при подбора, обучението и задържането на ИТ специалисти.

Проф. Янцислав Янакиев от Националния институт по отбрана коментира резултатите пред БНР:

Осъзнато е вече, че подходът към киберсигурността не може да е само технологичен. Тя трябва да е въпрос на стратегическо решение, като елемент от цялостна стратегия за национална сигурност. Експертите казват, че е необходим комплексен подход, където човекът е в центъра, но всички останали елементи - софтуер, хардуер, организационни процеси, концепции трябва да са обвързани в една система, да се разглеждат като едно цяло, за да имаме високо ниво на киберсигурност. И това, че се осъзнава все повече важността на човешкия фактор, е един позитивен процес.

Доц. д-р Димитрина Полимирова, директор на Националната лаборатория по компютърна вирусология уточни, че в изследването е обърнато внимание също на елементите за оценка на оборудването и инфраструктурата вътре в организациите, както и политиките по отношение на киберсигурността. Отделна група въпроси се отнасят до взаимодействието между академичните структури, правителствените организации и бизнес сектора. Друга важна тема е в каква степен се използват различни иновативни технологии в организациите като изкуствен интелект и блокчейн решения. В момента голяма част от кибератаките се осъществяват именно чрез тези средства. Затова и отговорът може да бъде само един - отново преминавайки през възможностите на изкуствения интелект.

Респондентите са единодушни, че взаимодействието между правителството, научните среди и бизнеса е правилният път за гарантиране на киберсигурността. Не е достатъчно да се разчита само на държавните институции, необходими са активни публично-частни партньорства, участие на академичните страни и международно сътрудничество.

Екипът, който организира изследването за факторите, свързани с киберсигурността, вече полага усилия за създаване на академична мрежа от експерти, която да обединява усилията в изследванията и да изготвя предложения за противодействие в целия спектър от киберактивности. По-рано тази година Българската академия на науките разработи и предложи на правителството стратегия за използване на изкуствен интелект. Важно е, обаче, и да има широко обществено разбиране за същността на тази технология, което ще помогне за използването и като средство за противодействие, подчерта доц. Полимирова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35

Жажда за чаена култура

Festeaval  – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..

публикувано на 22.02.25 в 09:36