Идеята на книгите е да стигнат до широката аудитория, затова и са написани в научнопопулярен стил. Малко хора са запознати с историята на Академията, а в нея има наистина интересни факти, казва проф. Николов.
Създаването на най-старата просветна институцията у нас предшества създаването на Третата българска държава. Пътят, който е изминала Академията, е наистина интересен и дълъг.
През 1869 година в румънския град Браила се учредява Българско книжовно дружество, символ на българското възраждане и стремеж към просветно дело. Идеята му е да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на дружеството е историкът Марин Дринов.
Въпреки силния дух на учредителите, пътят на Академията се оказва труден и трънлив, разказва проф. Васил Николов. След създаването си дружеството изпитва затруднения дори да продължи издаването на периодичния си научен печат. С възстановяването на българската държавност с огромен ентусиазъм седалището на дружеството се мести от Браила в София с идеята да бъде централна организация в духовното развитие на нацията. 80-те години след Българо-сръбската война изпада в остра финансова криза. Просветният център на България успява да просъществува благодарение на отдадеността на учените и благодетелствата, които са били неразривна част от тогавашния морал. Неслучайно на дарителите е посветена една от трите представени книги за Академията. За построяването на сградата на БАН на площад „Народно събрание“, която познаваме днес, 22 академици са ипотекирали имотите си, за да вземат заем от банка.
За миналото, настоящето и бъдещето на Академията, чуйте още от разговора с чл.-кор. Васил Николов.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..