Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Професия журналист - как да овладеем трудната ситуация

Често на журналистите се налага да се срещат с жертви на трагедия. Съдейки по случаи от миналото, не всички медии имат правилния подход, когато общуват с пострадали хора или техните близки. Ситуацията е неприятна, както за събеседника, така и за интервюиращия. Професионализмът и силната етика биха помогнали на всеки журналист да се справи в подобна ситуация. Именно подходът към жертвите на трагедия беше една от водещите теми в рамките на най-голямата международна конференция за разследваща журналистика, която се проведе миналия месец в Хамбург, Германия.

Али Ал Ибрахим, Марсела Турати и Юлиана Руфус са едни от най-опитните международни журналисти, които са отразявали истории в Сирия, Мексико, Сомалия и Либия. И тримата са носители на приза за разследваща журналистика. През годините са се сблъсквали с куп травмиращи случки, които са изградили силните им характери. Сега те искат да предадат опита си на по-младите си колеги, за да им помогнат от една страна да не травматизират събеседниците си допълнително, а от друга да запазят здравия си разум.

“Нещото, което трябва да запомним е, че хората се чувстват уязвими, защото чувството им за сигурност и контрол е било отнето. Когато някой е бил изнасилен, бил е жертва на трафик или живее в зона на военен конфликт, той се чувства сякаш не може да контролира трагичната ситуация и това се предава във всеки един друг аспект от неговия живот. За да направим качествено, но в същото време щадящо интервю, трябва да осигурим на събеседниците си усещане за контрол и спокойствие”, коментира Юлиана Руфус, журналист с дългогодишен опит в глобалния информационен канал Ал-Джазира на английски език.

Понякога жертвите на трагедия виждат журналистите като спасители. Възможно е дадените хора да са се обръщали за помощ към институции или различни организации и да не са я получили. В този момент за тях журналистът се явява като спасител и последна надежда за решаване на проблема. Според Юлиана Руфус, репортерът трябва да подходи любезно, но да не дава обещания за подкрепа и помощ, ако не е по силите му да ги изпълни.

„Ние сме журналисти и благодарение на професията си можем да предадем информацията за случая на организациите, които да съдействат. Разказваме историята и се надяваме, че по този начин тя ще достигне до възможно най-много хора. След това идва и действието“, каза още Руфус.

При тежки ситуации, е важно жертвите да не бъдат травматизирани наново. Но от съществено значение е също журналистът да запази своя здрав разум и да не позволява на трагичните истории да повлияят негативно на психиката му.

„При нашата тежка професия е задължително да имаме физическо хоби. Няма значение дали ще изберем планинско катерене, танци, свирене на китара или медитация“, коментира Юлиана Руфус.

Още по темата чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00