Владимир Павлов: Преди спускането има адреналин и концентрация, но не и страх

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Владимир Павлов разказва за изкачването на хималайския 8-хилядник Манаслу и спускането със сноуборд

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Владимир Павлов е първият българин, който спусна със сноуборд 8-хилядник. С дъската си и без кислород на 26 септември тази година той направи епично спускане с почти 2000 м денивелация от осмия по височина връх света - хималайския Манаслу (8163 м).

Смята се, че началото на планинарството в Хималаите е поставено 80-те години на XIX век от британеца Уилиям Греъм. Разбира се, до успешно изкачване на 8-хилядник се стига десетилетия по-късно, когато през 1950 г. французите Морис Ерцог и Луи Лашенал покоряват Анапурна.

Първият българин, стъпил на 8-хилядник, е незабравимият ни алпинист Христо Проданов, който през 1981 година изкачва Лхотце - сам и без кислород. 38 години по-късно, само преди 3 седмици (26 септември), първият българин изкачи хималайския връх Манаслу  (8163 м) и се спусна от него със сноуборда си.

Владимир Павлов има 25 годишен опит в сноуборда и височинното планинарство, но това е определено е най-предизвикателното нещо, което е предприемал в живота си. Експедицията му е плод на 2-годишна подготовка, усилия и немалка доза късмет. Владимир е благодарен на всички, които са повярвали в него и са спонсорирали експедицията, както и на хората, които са били до него и са му помагали от разстояние през цялото време на подготовката и експедицията.

„Не можеш да спечелиш без да рискуваш. Всичко може да се обърка много бързо на тази височина - едно лошо време, мъгла, снеговалеж, могат да направят цялото начинание невъзможно. Дори един вирус или настинка могат да те съборят там“, споделя Владимир, благодарен за късмета си. А инвестицията от средства, усилия и риск е наистина голяма.

Освен на приличната доза късмет обаче, Владимир дължи успешното изкачване и на добрата климатизация, за която е отделил достатъчно време. Макар и да има възможност за спускане с хеликоптер до базовия лагер, той е предпочел е да направи трекинга към него, за да се адаптира по-добре към климата и височината. Благодарение на плавната климатизация пристига в добра форма и още на следващия ден прави първото си спускане по склоновете на Манаслу. Следва изкачване и дълъг адаптационен процес.

„4 дена чакахме в базов лагер подходящо време, но прозорец така и не идваше. Това объркваше организацията на всички. Наложи се да поема своя инициатива и да организирам още двама от групата. Ангажирах шерпи и сердари и тръгнахме нагоре. Това беше много ключово решение, защото само хората, които използвахме тази възможност стигнахме до върха. Седмица по-късно дойде слънцето, но дойде и зимния вятър и експедициите приключиха“, разказва Влади, благодарен за решението, което е взел в онзи момент. „Имах човек в България, който ми помагаше със сателитни прогнози, което беше много ценно, защото бях независим. Дори без кислород катерехме нагоре по-добре от половината хора в експедицията“, споделя още той.

На 26 септември в 6:10 сутринта местно време той стъпва на Манаслу. Пристига първи от групата и вижда върха така, както винаги си го е представял - празен и красив.

Подробен разказ за спускането, експедицията, за трудностите и терените, през които преминава, за новата линия, която прави с борда между лагери 4 и 3, както и за това - как за два часа губи зрение заради така наречената снежна слепота, чуйте от него самия в звуковия файл.