Гости днес са пазители на българския език - проф.д-р Светла Коева - директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, и доц. д-р Татяна Александрова – ръководител на секцията за съвременен български език.
Езикът е жива система и всички ние участваме в неговото създаване, функциониране, употреба – подчерта проф. Светла Коева. – Най-много се развива, променя и обогатява лексикалният състав на езика. Днес навлизат много нови думи – понятия и термини, заради новите реалности.
По отношение на правописа Александър Теодоров-Балан е казал: „Грешно е да се мисли, че ако човек пише правилно думите, то той владее езика добре“.
Правописът не е единственото важно нещо. Същото можем да съотнесем към правоговора.
Те, както и пунктуацията, говорят за нивото на образование, трябва да спазваме правилата им, но много по-важно е да знаем кога да употребяваме дадена дума или израз, кога можем да си позволим диалектна или черковна дума.
В момента в Института за български език работят по проект за
изследване на нагласите на обществото по отношение на книжовната норма.
То е с участието на 1000 пълнолетни българи от различни социални групи, с различни демографски и възрастови характеристики.
Един от съществените резултати на изследването е доказателството, че българинът поставя езиковата грамотност много високо в ценностната си система – коментира доц. Татяна Александрова. Това кореспондира с изследване на Агенцията по заетостта, според което работодателите, когато търсят свои служители, поставят сред приоритетите езиковите компетентности. – Това не е учудващо, защото именно чрез езика ние усвояваме и демонстрираме знанията си за света, учим, общуваме, трупаме професионален опит.
Изследването установява кои норми затрудняват повече (пълен и кратък член) или по-малко (мекането, напр. говориме, вместо говорим), а така също установява факторите, които повлияват върху езиковата култура на българина, връзката с образованието и работата, семейната среда.
Инициативата на кампанията “Написаното остава. Пиши правилно!“, започнала през 2013 г., стана доста популярна, но всъщност е постоянна задача и дейност на Института, допълни проф. Коева.
Специалистите приветстват обогатяването на лексиката с нови думи, но препоръчват не винаги да приемаме чуждиците едно към едно, а когато може – да се адаптират съобразно морфологичните особености на българския.
Експертите отчитат, че докато преди време най-важната заслуга за развитието на езика е имала интелигенцията (писателите), днес може би не по-малка е заслуга на медиите, на преводачите, на учените.
Институтът за български език към БАН поддържа няколко канала за връзка и консултация с потребителите:
Чуйте целия разговор на Белослава Димитрова с проф. Светла Коева и доц. Татяна Александрова, за да научите още за дейността на Института за български език, и да си припомните или научите някои примери за правилно изписване на думи и изрази.
На 4 ноември т.г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ организира Ден на отворените врати, който ще се проведе от 11.00 до 16.00 ч. в сградата му (бул. „Шипченски проход“ №52, блок 17, етаж 5 и 6, Голям салон). Ще бъдат представени занимателни езикови задачи, разработени по проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“, част от програмата „Образование с наука“ на БАН и МОН.
В чешкия град Острава в момента се строи нов комплекс с концертна зала с 1300 места, зала за театрални представления, камерна зала, образователен център, зала за конференции и звукозаписно студио. Идеята е тя да помогне за трансформацията на региона, който е един от 96-те в Европейския съюз, получаващи финансиране в рамките на Фонда за справедлив..
Ева Перчемлиева - Тъканова, позната и от "Цинга Манга Фънк", и като преподавател по оперно пеене, записва поредица песни от български композитори: "Винаги съм имала интерес към авангарда. Иван Спасов е не просто композитор и диригент, той е един от тях, с особен поглед над света. Много съжалявам, че не съм го познавала лично. На 7 ноември ще..
Христо Йоцов за "Зодиак" - албум, който тази вечер, 3 ноември ще бъде представен на живо в София лайв клуб: "Генезисът на проекта се крие в документалиста Марио Кръстев. По време на КОВИД той е прочел всички книги на Харуки Мураками и му е благодарен, че го е върнал във времето. В края на миналата година ми се обади и ми каза, че иска да правя музика,..
Владимир Пасев, президент на Интеракт-клуб към Немската гимназия и Добромир Добринов - ротарианец за благотворителна проява , организирана от учениците: "Организацията е на 3 етажа - до 18 г., интеракт, до 35 г. - ротаракт и след 35 г. - ротарианци. Най-голямата ни кауза е полиомиелитът - почти сме го убили, само в две страни по света има останало."..
Днес ще се върнем назад във времето на златните години на българския спорт. Периодът на 60-те, 70-те, 80-те години, когато родните спортисти впечатляват не само сънародниците си, но широкия свят. Върховите им постижения обаче не променят човешките качества на голяма част от тях. Българските спортисти от онези години съчетават изключителен талант с..
Александър Шпатов, председател на Сдружение за градски читални, водач на литературни разходки, изследовател на софийското минало, верен фен на футболен клуб “Левски” и писател, автор на книгата “На живо от София”: "Останали са хората, въпреки, че се променяме вътрешно. София е един европейски град и стои по-добре на световната карта. Усещането, че..
Музикантите са заедно повече от 50 години Любовта на Мими Иванова и Развигор Попов далеч не е фойерверк от пръв поглед. Те дълго работят заедно и се уважават като професионалисти преди да се погледнат с други очи. За да се съберат и двамата минават през тежки разводи – Мими с поляка Юрек Рибински, а Развигор с пианистката Теодора. Женитбата им..
Облачно