Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Карнавалите - от миналото до днес

Снимка: БТА
Темата в предаването “Радиоприемница” тази седмица е посветено на празниците и карнавалите у нас и по света. 
"Празниците са, за да се празнуват. Няма как да застрашават българските традиции, защото те се спазват и празнуват. Никой от тези празници (Св. Валентин, Хелоуин) не застрашава българските традиции и не замества празника. Празникът Хелоуин няма общо с традицията на кукерите", казва етнологът от Националния исторически музей Димитър Василев.

Празникът Хелоуин идва от Ирландия - това е денят, когато душите са пуснати, зловредни и трябва да бъдат прибрани и има няколко неща, които трябва да се случат. Има няколко елемента от този тип празници - души на починали, зли сили и маскирани персонажи, които трябва да ги прогонят, затова е маскирането на празника.

Ако може да се потърси аналог на празника в българската традиция, това са донякъде задушниците и Спасов ден - 40-я ден след Великден, когато душите на хората са на земята и на Спасовден се прибират горе. В българската фолклорна традиция злите сили излизат и идва "лошото време" от Коледа до Богоявление, когато са т. нар поганни дни или мръсни дни. Третият елемент - пазителите от злото - не са кукерите.

Още от много отдавна кукерите или кукове са описани като маскирани персонажи от Тракия, които са свързани с плодородието. Кукерите не гонят зли сили. Те играят в седмицата от Сирни до Месни заговезни - в периода, когато природата се възражда и тяхната роля е да спомогнат да се обърне зимата и да дойде пролетта и плодородието.
Тези персонажи, които имат функцията да гонят злото са сурвакарите, които излизат в мръсните дни, но и те играят за плодородие, обяснява етнологът.

Маската е важен елемент и в българските игри, и в карнавала. “Маската се използва, когато има граница между два свята, когато лицето трябва да направи някаква обредна функция. Много често лицето трябва да бъде скрито, маскирано, за да може да извърши тази обредна функция. Губи себе си, превръща се в магичното лице. Маската при маскираните персонажи е задължително страшна, за да изплаши страшното", обяснява Василев.

Подобно скриване на лицето е важно в много други обреди не само в българската традиция, а навсякъде. Лицето се скрива и в сватбените обичаи, например.

За страха, етнологът казва, че се появява там, където е нарушен редът, където нещо не се е случило. Има най-различни страхове, но традиционен е  страхът от смъртта, както и от загубата на нещо. Разбира се, тези обредни функции и обичаи, касаят страховете от миналото. В днешно време никой не вярва, че от Коледа до Ивановден са най-мръсните дни и не трябва да излизат от вкъщи и да газят вода, но и до днес най-силните страхове на хората са свързани с непонятното.

Маскарадите в България са няколко - кукерските фестивали “Сурва” в Перник и “Кукерландия” в Ямбол, както и карнавалът в Габрово, който е градски карнавал. С годините фестивалите се променят - появиха се нови образи - вече участват деца и момичета, променят се и самите маски. Появяват се и нови теми в карнавалите. В България се появиха и много хранителни фестивали - фестивал на суджука, празник на смилянския боб. 

Традициите не са нещо застинало - те се променят. В днешно време има бум на желанието на хората да научат за традициите и опитите да бъдат възродени те. Пример за това са популярните фестивали с национални носии или възраждането на стари ястия.

От Националния исторически музей организират и специални занимания за деца, освен това са част и от Sofia Gaming night.

Чуйте повече в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15