Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Карнавалите - от миналото до днес

Снимка: БТА
Темата в предаването “Радиоприемница” тази седмица е посветено на празниците и карнавалите у нас и по света. 
"Празниците са, за да се празнуват. Няма как да застрашават българските традиции, защото те се спазват и празнуват. Никой от тези празници (Св. Валентин, Хелоуин) не застрашава българските традиции и не замества празника. Празникът Хелоуин няма общо с традицията на кукерите", казва етнологът от Националния исторически музей Димитър Василев.

Празникът Хелоуин идва от Ирландия - това е денят, когато душите са пуснати, зловредни и трябва да бъдат прибрани и има няколко неща, които трябва да се случат. Има няколко елемента от този тип празници - души на починали, зли сили и маскирани персонажи, които трябва да ги прогонят, затова е маскирането на празника.

Ако може да се потърси аналог на празника в българската традиция, това са донякъде задушниците и Спасов ден - 40-я ден след Великден, когато душите на хората са на земята и на Спасовден се прибират горе. В българската фолклорна традиция злите сили излизат и идва "лошото време" от Коледа до Богоявление, когато са т. нар поганни дни или мръсни дни. Третият елемент - пазителите от злото - не са кукерите.

Още от много отдавна кукерите или кукове са описани като маскирани персонажи от Тракия, които са свързани с плодородието. Кукерите не гонят зли сили. Те играят в седмицата от Сирни до Месни заговезни - в периода, когато природата се възражда и тяхната роля е да спомогнат да се обърне зимата и да дойде пролетта и плодородието.
Тези персонажи, които имат функцията да гонят злото са сурвакарите, които излизат в мръсните дни, но и те играят за плодородие, обяснява етнологът.

Маската е важен елемент и в българските игри, и в карнавала. “Маската се използва, когато има граница между два свята, когато лицето трябва да направи някаква обредна функция. Много често лицето трябва да бъде скрито, маскирано, за да може да извърши тази обредна функция. Губи себе си, превръща се в магичното лице. Маската при маскираните персонажи е задължително страшна, за да изплаши страшното", обяснява Василев.

Подобно скриване на лицето е важно в много други обреди не само в българската традиция, а навсякъде. Лицето се скрива и в сватбените обичаи, например.

За страха, етнологът казва, че се появява там, където е нарушен редът, където нещо не се е случило. Има най-различни страхове, но традиционен е  страхът от смъртта, както и от загубата на нещо. Разбира се, тези обредни функции и обичаи, касаят страховете от миналото. В днешно време никой не вярва, че от Коледа до Ивановден са най-мръсните дни и не трябва да излизат от вкъщи и да газят вода, но и до днес най-силните страхове на хората са свързани с непонятното.

Маскарадите в България са няколко - кукерските фестивали “Сурва” в Перник и “Кукерландия” в Ямбол, както и карнавалът в Габрово, който е градски карнавал. С годините фестивалите се променят - появиха се нови образи - вече участват деца и момичета, променят се и самите маски. Появяват се и нови теми в карнавалите. В България се появиха и много хранителни фестивали - фестивал на суджука, празник на смилянския боб. 

Традициите не са нещо застинало - те се променят. В днешно време има бум на желанието на хората да научат за традициите и опитите да бъдат възродени те. Пример за това са популярните фестивали с национални носии или възраждането на стари ястия.

От Националния исторически музей организират и специални занимания за деца, освен това са част и от Sofia Gaming night.

Чуйте повече в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Всички деца трябва да играят заедно

Ваня Тодорова за новото пространство на конна база "Ахил", която работи с деца със специални образователни потребности: "Мечтата ми е била да бъдем максимално полезни. Сега няма да е само конната база, аз съм ерготерапевт и сме планирали площадка, включително за деца в инвалидна количка. Има рампа да се качи да играе в съоръжение "замък"...

публикувано на 19.05.24 в 11:30
Щерион Пилидов

Сбъднатите мечти на Щерион Пилидов

Щерион Пилидов за новата си песен (но и за произхода на запомнящото му се име): "Аз съм музикант под наем, композирам за доста хора, за съжаление не остава много време за мен. Работя с Ритон, Авеню, Камелия Тодорова. Много различни стилове, това ме развива доста като музикант и човек. Започнах да се занимавам с музика на 16 г. Преди се..

публикувано на 19.05.24 в 11:09
Даниела Тошева

Обучение чрез предизвикателство

"Зелени момичета в помощ на кръговата икономика" - Даниела Тошева, член на управителния съвет на АЛДА Асосиейшън. Развива собствен бизнес в една непопулярна за жени сфера - метали. Впоследствие започва бизнес консултантска дейност в подкрепа на стартъпи и малки и средни предприятия,  занимава се с Европейски проекти като консултант. АЛДА Асосиейшън е..

публикувано на 19.05.24 в 10:45

Читателят не се дистанцира, а съпреживява

Пламен Тотев за романа "Арката на лястовицата"  на датската писателка  Сисел -Йо  Гейсен  ( изд . „ Персей “ ) , който „Уолстрийт Джърнъл“  нарежда сред  „10-те най-добри мистерии  на годината “: "Авторката е биолог, но по ген и талант е най-вече писател. С това постига световна известност. Тя има по-различен поглед за нещата, познава..

публикувано на 19.05.24 в 09:46

Историята оживява: Колоездене България от XIX-и век до днес

България се радва на сериозни традиции в колоезденето. И заедно с моите гости, ще ви разкажем подробностите.  Гостите са Драгомир Кузов - председател на Българска федерация Колоездене, основател и изпълнителен директор на българската компания за производство на велосипеди DRAG и Веселин Стоилов “Спиро” - продуктов мениджър в DRAG и бакалавър по..

публикувано на 18.05.24 в 16:00

Софийски разкази - Българският исторически комикс

Д-р Александър Въчков за Национална изложба на българския исторически комикс: " Таблата са около 170 на брой. Бях изненадан какви неща притежавам. Непрестанно сканиране на нови комикси. Резултатът може да се види на 2 етаж. Издирихме около 110 иммена, но не всички имаха добро качество. Историческият комикс е сред най-застъпения вид...

публикувано на 18.05.24 в 15:00

Адресите на любовта - Димитър Шишманов

Синът на проф. Иван Шишманов се венчава за по-възрастна с 23 години дама Синът на проф. Иван Шишманов, писателят и дипломат Димитър Шишманов, се залюбва със семейна приятелка на родителите си - съпругата на генерал Сава Савов Пенелопе Калъпова. Току-що завърналият се от следването си в Женева младеж е на годините на най-големия от тримата ѝ..

публикувано на 18.05.24 в 14:00