“Загреб не е просто един град музей, казва проф. Елдъров - този град наистина живее, живее много интензивно”. Той ни разказва още за културните връзки между Хърватия и България, които особено в ранните години на Третата българска държава, са изключително силни. Отношенията между българи и хървати от края на XIX, началото на XX век се базират върху една нескрита взаимна симпатия, която пък се корени в активния културен обмен. Българите тогава стават известни в Хърватия с двете си най-характерни национални черти, споделя проф. Елдъров - трудолюбие и ученолюбие.
Трудолюбие покрай българските градинари и зеленчукопроизводители, които само за десетилетие се заселват там и се прочуват като ненадминати майстори градинари, произвеждащи качествена и евтина продукция. Дотолкова позициите им са били важни за изхранването на Загреб по това време, че когато се връщат в България и биват мобилизирани по време на Балканските войни, в Загреб настава продоволствена криза. И до днес, казва професор Елдъров, някои от по-възрастните хървати говорят с уважение за българските зеленчуци.
В някои факултети на Загребския университет пък студентите от Следосвобожденска България са били мнозинство. Често са били давани за пример не само заради своята прилежност и академични постижения, но и заради активните си граждански позиции.
За културните връзки между страните можем да споменем и още много факти, като това, че Българската държавна печатница, като институция, е създадена с хърватско участие на печатари и типографи. По това време и много учебници за началното образование в България са или преводи от хърватски или преработки, направени от педагозите, получили образованието си в Загребския университет. Театрални дейци от Хърватия също така имат заслуги в ранното развитие на българското театрално изкуство.
Чуйте още по темата от проф. Светлозар Елдъров в звуковия файл.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..