
Институтът за космически изследвания и технологии на БАН посреща юбилея си с участие в редица международни проекти, свързани с приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. Институтът си партнира в 7 проекта с Европейската космическа агенция. Един от тях е участието на българския апарат - “Люлин”, който измерва т. нар. „тъканно-еквивалентна доза“ на радиационно облъчване на астронавтите при бъдещ полет до Марс.
Първата част на мисията се състои именно в измерването на радиация от Земята до Марс, като в момента спътника, на който се намира българския апарат, се движи около орбитата на Червената планета. Всекидневно уредът изпраща актуална информация, а най-късно до август 2020 е планирано и кацането на платформа на Марс, на която има още един такъв прибор, който вече ще даде данни за радиационното облъчване на повърхността на планетата.
Проф. Цветан Дачев, член на българския екип, разработил уреда “Люлин” е създател и на индивидуалните дозиметри, с които астронавтите на Международната космическа станция (МКС) следят радиационното облъчване, на което са изложени.
Тези апарати, както и други достижения на българските учени, могат да се видят в специалната изложба за 50-годишнина на Института за космически изследвания и технологии, подредена във фоайето на БАН. Посетителите могат да видят космическата оранжерия „Свет“, каза зам.-директорът института доц. Георги Желев.
Наред с експозицията, посветена на юбилея на Института за космически изследвания и технологии на БАН, на която може да се види и скафандъра на космонавта ни Александър Александров, е достъпна и съпътстваща изложба със снимки от личния архив на първия ни космонавт Георги Иванов, които той прави по време на полета си през 1979 г. Тези фотографии ще бъдат дарени на български училища, след приключването на изложбите, които са достъпни за желаещи да се докоснат до Космоса до 12 ноември включително.

За четирима от всеки петима българи преходът не е свършил, а демокрацията у нас още не е истинска. 60% от анкетираните пък приемат твърдения, че нямаме реален пазар и че тайните служби от миналото продължават да определят живота ни . Данните са от независим сондаж на агенция "Мяра". Наблюденията идват на фона на отбелязаната наскоро 36-годишнина..
Столицата направи важна стъпка към модернизацията на своя градски транспорт. При пристигането на новите метровлакове, произведени от Škoda Transportation , беше подчертано, че това е продължение на дългогодишната традиция на сътрудничество и доверие между България и Чехия . Новите осем метровагона са част от инвестиционния план на Столична..
Под мотото "Скоростта е забавна" ще се проведе инициатива за запознаване със спорта шорттрек – бързо пързаляне с кънки на къса писта за деца и тийнейджъри. Организатори е Спортен клуб "Ледени звезди" с президент Биляна Пиронкова. "Това е трето поред събитие, което организира нашият клуб, който е създаден през 1996 година и е първият частен..
"Психоанализата е открила, че субектът, в полето на Другия, се сблъсква с това, което Лакан нарича по отношение на оралната фаза "гладът на Другия". Гладът на Другия се конституира като отражение на глада на субекта. Другият е не само артикулиран глад, той е и глад, който изисква и чрез това самият субект е отворен да стане обекта на глада на..
"Обявените за днес протести срещу разширението на синята и зелената зона за платено паркиране в София и увеличаването на цените няма да промени решението на Столичния общински съвет", заяви кметът Васил Терзиев. По думите на кмета реформата е задължителна, за да има ред в паркирането и средства, които да се връщат към кварталите за инвестиции. Вече са..
Ноември традиционно е месецът, в който творческият екип на Сдружение "Брас перспективи" се отправя към Северна Европа. През тази година музикалното пътешествие, което екипът започна през 2021-ва, достига своя край с премиерата на втория LP албум в проекта: "Коледни истории за брас и глас: Северно сияние" , който ще бъде достъпен в..
Център за изследване на аутизма бе открит и заработи през миналия месец към Факултета по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ) на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Според мен тази стъпка даже закъсня, защото тези проблеми са социално значими и са свързани с много псевдонаучни теории – отбеляза пред БНР-Радио София..