Здраве и стил на живот - преглед на печата

Почти всяка шеста бучка сирене, произведена у нас за първите 9 месеца на годината, е с добавка на хидрогенирани растителни мазнини, пише МОНИТОР. Това сочат данни на земеделското министерство. В България 30 фирми официално са декларирали използването в производството си на въпросната добавка. От цеховете им в периода от януари до края на септември са излезли 9265 т такива продукти или средно на производител се падат по 308 т. Общото количество за деветмесечието на 2019-а е с 337 т по-голямо от същия период на миналата година. Най-много имитации с палма са били произведени през юли и август, съответно 1235 и 1211 т. Запознати коментират, че това е свързано с активния летен туристически сезон у нас и в някои съседни страни. За цялата минала година у нас официално са произведени 11 504 т сирена с хидрогенирана палма, като пикът от 1529 т тогава е отчетен през юни.

България продължава да е сред лидерите в Европейския съюз по продажби на антибиотици за ветеринарни цели и съответно по употреба, пише от първа страница СЕГА. В периода 2010 - 2017 г. потреблението на антимикробни препарати в отглеждането на животни за производство на месо в страната ни се е увеличило от 92.6 мг на килограм през 2011 г. до 132.3 мг/кг през 2017 година. Все пак известно намаление има, защото през 2016 г. "дозата" е била дори още по-голяма - 155.3 мг/кг. Това пише в деветия доклад на Европейския надзор за потребление на ветеринарни антимикробни препарати (ESVAC), публикуван неотдавна. В него са разгледани подробни данни за лекарствата, техния вид и употреба в 31 страни, част от които обаче не са предоставили пълни данни за продажбите. Затова и авторите на доклада се застраховат - подаването на данни не е задължително и затова не е редно те да се сравняват. С цялата условност България все пак е на шесто място по продажба на антибиотици за животни. За сравнение най-малко антибиотици за ветеринарни цели са използвани в Норвегия (3.1 мг/кг), Исландия (4.6 мг/кг) и Швеция (11.8 мг/кг). Най-много такива медикаменти се ползват в Кипър (423.1 мг/кг), Италия (273.8 мг/кг) и Испания (230.3 мг/кг), става ясно още от доклада.

Глад за кадри и спешна нужда от лекари и медицински сестри, съобщава МОНИТОР. Това е един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено българското здравеопазване. За да борят кадровия дефицит, вече се зараждат и неправителствени инициативи. Последната такава е по идея на фондация "Майки за донорство" и е насочена към най-малките. За острия недостиг на кадри в здравеопазването през последните години говорим все по-често. Причините не са само протестите на специалистите по здравни грижи и студентите по медицина, а и фактът, че дефицитът вече е осезаем. Най-критична е ситуацията при медицинските сестри, които за последните 20 години са се стопили с 15 000.

Националната стратегия за детето няма да бъде приета, докато не се постигне консенсус между граждани и институции, заяви пред МОНИТОР Сашка Велкова от Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД). „При нас се градят политиките, Държавната агенция за закрила на детето не е създала сама Националната стратегия за детето. Тя беше създадена с много широка подкрепа от институции, родители и граждани, имаше много мащабно проучване, проведохме много голям консултативен процес, за това какво те очакват в бъдеще да се прави за децата“, коментира още Велкова. В стратегията е била включена и промяна в ценза на социалните работници, тяхното профилиране, както и промяна във възнагражденията им, с цел тези служители да могат по-качествено да си вършат работата, разказа още експертът от ДАЗД.

Първите искове за обезщетение вследствие на безпрецедентното разкриване на лични данни от Националната агенция за приходите заради хакерската атака през юли вече са заведени, информира СЕГА. Административният съд в Добрич е образувал дело след предявена жалба от гражданин в Каварна, който претендира за понесени 1000 лв. неимуществени вреди, съобщиха от съдебната институция. Първото заседание по процеса е на 25 ноември. Общият регламент за защита на личните данни (GDPR) дава възможност на всеки, който смята, че правата му са нарушени от администратор на лични данни, каквато е НАП, да претендира за обезщетение в съда. В случая с хакерската атака, която идва отвън, приходната агенция не е освободена от отговорност, тъй като според европейското законодателство администраторите на лични данни трябва да прилагат подходящи технически и организационни мерки за защита.