В църквата "Св. Спиридон" мощите на покровителя на скитниците поддържат телесна температура

С следващите минути ви пренасяме в един от най-красивите гръцки острови, известен у нас като Корфу, но местните го наричан Кèркира. През вековете островът в Йонийско море е бил владение на римляни, византийци, французи, австрийци, англичани...

Гръцкото наименование Керкира ни подсеща за митологията – така се е наричала дъщерята на речния бог Азоп и нимфата Менопа. С помощта на Зевс, богът на моретата Посейдон отвлича Керкира, в която е лудо влюбен, и я завежда на безименния дотогава остров.

Днес така се нарича не само островът, но и най-големият град, който за чуждестранните туристи е Корфу Таун. В центъра му сред лабиринт от малки улички се извисява камбанарията на една от големите забележителности на този град – църквата „Свети Спиридон“.

Свети Спиридон е живял през ІV век в Кипър, бил е пастир, умира около 348 година от н.е. Църквата, в която са мощите, е построена през 1590 година. Тялото е пренесено от Константинопол, когато градът пада под турско робство през 1453 г.  

Колкото и невероятно да звучи, мощите и днес поддържат телесна температура. А одеждите и обувките всяка година се сменят, защото противно на всякакви логични и научни очаквания - те се износват. Изхабената дреха се нарязва на малки парченца и се раздава на миряни, които искат да отнесат частица от нея. 

Днес островът е притегателно място за туристи и поклонници от скандинавските страни, англичани, германци, руснаци...

В центъра на т.нар. столица – Корфу Таун, е площад "Спианада". Казват, че е най-големият на Балканите (но аз бих го оспорил, защото голяма част от него де факто е парк). Някога е бил стрелбище, а след това англичаните са го ползвали за игра на крикет. 

Иначе островът се слави с разнообразния си релеф и красиви заливи с прозрачни морски води. Може да звучи изненадващо, но до там освен с ферибот може да се стигне и със самолет. Мeждунaрoднοтo летище е сред най-фотографираните забележителности, каквито са и т.нар. Миши остров, дворецът Ахилион, построен прeз 1890 г. oт aвcтрийcкaтa импeрaтрицa Сиcи или манастирът Палеокастрица. Местните хора се изхранват главно от туризъм и земеделие – отглеждат маслини, разбира се, и произвеждат мед. 

Чуйте разговора на Георги Нейков с опитния екскурзовод Искрен Иванов.