Арх. Димитър Механджиев: Паметта на града ни прави душевно по-богати като хора и общество

Днес се опитваме да разберем как помним града. Какво от него остава в съзнанието на хората, кое изчезва с времето…

За разсъжденията по тези и други въпроси помага арх. Димитър Механджиев. Самият той провежда архитектурни разходки из София.

Избрал архитектурата за своя професия, той признава, че с времето е обикнал сградите, градските пространства, следи с интерес това, което се случва. Със свои колеги решили да участват в „КвАРТал фестивал“ и да разкажат какво чувстват към София и от какво се поражда тази обич – от огромната, богата и ценна история. Истинските неща и истории, които са не само зад каменните фасади, зад имената на улиците, но донякъде и в сърцата на хората, които са живели или живеят в тях.

Арх. Механджиев оприличи София на проектантски пластове паус, наслагвани с времето, в резултат на което се е получила тази среда - със сгради, които са разнообразни, със свой дух и стил, в зависимост от периода, в който се строени…

Столицата ни е минала през следосвобожденския стремеж да се отърси от турския изглед, по-късно свой градски отпечатък слага царска България, стремежът към промяна в начина на живот, използването на автомобили и обществен транспорт, Втората световна война, бомбардировките, соц-епохата, озеленяването…

Човек е сложно същество, което има нужда от това, да изпитва, да преживява, да потребява – култура, изкуство, да изпитва общност. Всички тези нещо се съчетават в града. Затова е важно да ги пазим и помним. Това ни прави душевно по-богати като хора и като общество.

Арх. Механджиев различава лична и общностна памет за местата града, в зависимост от индивидуално преживяните моменти и случки (улиците в квартала, училището) или събитията, в които сме участвали в/с група (площади, градинки, паметници).

Местата на обществена памет не трябва да е само мъж на кон, не бива да забравяме или да загърбваме неприятната памет – допълва арх. Механджиев. – Напоследък романтизираме или героизираме по-далечното минало, защото ни е срам от настоящето. Но болезнените спомени са важни.

Димитър Механджиев е на мнение, че бившата Централна минерална баня трябва да възстанови функцията си.

Музеят на София трябва да се разгърне, в момента той предлага експозиция, която не е нито за софиянци, нито за чуждестранните туристи, които идват тук, за да видят ориенталска или социалистическа визия. Той (по)казва София като европейски град, а не разказва историята…

За опазването на културното и архитектурното богатство Столичната община трябва да играе ключова роля за помощ с експертиза и финанси, както и с контрол, допълва арх. Механджиев.

Чуйте целия разговор с арх. Димитър Механджиев.