Българинът още много чака от държавата, това говори за липса на гражданско мислене

В „Радиоприемница“ продължаваме разговорите по темата за развитието на местните общности - част от програмата за общностно развитие към Българския фонд за жените, чийто партньор е Радио София.

Днес се допитваме до експертното мнение на Луиза Славкова – изпълнителен директор на фондацията Софийска платформа.

Трудно е да се сравняват условията и функционирането на местните общности в Европа, защото тя е много различна – коментира Луиза Славкова. Неслучайно в ЕС има кохезионни и структурни фондове.

В по-големите градове повече се усеща общностен дух – хората по-често и по-лесно се захващат да правят нещо заедно при решаване на проблем. В по-малките населени места, които страдат и от обезлюдяване, нещата са доста по-трудни.

При организирането общности от неправителствения сектор, предизвикателствата извън столицата са сериозни, допълва Луиза Славкова. Организациите там работят по-често по социални въпроси, а не толкова по мисии.

Установява се формирането на т.нар. граждански пустини, в които почти нищо не се случва. Това крие своите рискове.

Две са причините, поради които общостният живот страда:
От една страна липсата на гражданската инфраструктура и наличието на граждански пустини. Няма места, където хората да се събират, няма мрежи, които да ги организират.
Другото е липсата на гражданско мислене. Хората не вярват, че те са в състояние нещо да променят – детски кът, кучешки парк, по качеството на въздуха… Масово българинът възлага големи очаквания от държавата да свърши и промени всичко. А при функционираща демокрация човек знае, че има и граждански задължения. И те отиват отвъд неговите лични облаги и интереси, работи се по това - какво е добро за общността, от която съм част.

Вече се работи и на институционално ниво - от догодина в ХІ клас се въвежда гражданско образование.

Разбира се, най-лесно се работи с млади хора, най-лесно се формират ценности и нагласи – отбелязва Луиза Славкова. От фондацията Софийска платформа работят с преподаватели с акцент върху неформалните методи на обучение – с ролеви игри, симулации, работилници…

Предизвикателството при работа с възрастни произлизат и от това – къде се събират тези групи хора, какво ги обединява, по каква тема. Има различни подходи, но за предпочитане са тези, които ангажират дългосрочно, а например за еднократна дискусия. Културните формати също имат голям граждански елемент в себе си. За разделение на властите, например, може да се говори и през филм, през изложба, инсталация, опера, ако щеш – и ако е предизвикан размисъл, да се премине към работа с предразсъдъците.

Когато хората нямат достатъчно информация, по-лесно стават жертва на фалшиви новини (примери са Истанбулската конвенция, проектът за стратегия за детето).

От фондацията работят в малки и средно населени места

Търсим онези активни хора на местно ниво, които имат идеи, но са самотни и затова и нищо не предприемат, които са активни с малко или биха били.

В момента предстои реализация на обучителна програма в 5 модула през уикендите от януари до март 2020 г. В които ще се работи и с преподаватели по новия предмет гражданско образование.

Чуйте повече в звуковия файл.