„За да бъде чут гласът на европейския гражданин, всеки трябва да е запознат с възможностите, които Европа предоставя. В същото време – да имаме добра платформа, каквато Комитетът на регионите предоставя, за да може да се разберат проблемите и да бъдат адресирани по най-добрия начин към структурите, които могат да ги решат. Тук свързващото звено е местната власт, която всекидневно е запозната с локалните затруднения и пречки.“
Това заяви в интервю пред Радио София евродепутатът Ева Майдел. Както вече знаете, в „Радиоприемница“ тази седмица обсъждаме европейските политики. Майдел е член на Комисията за промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент (ЕП). Много присърце й е темата за достигането на европейските решения до хората и тяхното реално внедряване на местно ниво:
„Най-важното е да създаваме този тип законодателство, с което да подпомогнем Европа да достига до всеки европейски гражданин, до всеки регион, до всяко селце.“
Хубаво е, че имаме отворени граници, имаме свободен пазар, гражданите могат да пътуват, да учат и работят в рамките на ЕС. В същото време не бива да пренебрегваме явления като обезлюдяването на някои региони. Това води след себе си редица други негативни процеси – например отдръпване на инвеститори от тези региони. Желанието на евродепутатите е да се преустанови напускането на тези селища по икономически причини.
Майдел е убедена, че ако повечето инициативи, възникнали на местно ниво, достигат до ЕП, може би въпросните процеси могат да бъдат забавени и променени. Дори да видим хора, които се завръщат в регионите, от които са тръгнали. По този начин съответните региони ще станат по-привлекателни и икономически конкурентни. Ще има и квалифицирана работна ръка за бизнеса.
Проблемът с обезлюдените региони се наблюдава във всяка страна – и в по-стари членки на ЕС, и в по-младите. И добре е, че това беше отчетено от Европейската комисия , допълни Ева Майдел. Средства наистина са нужни, но те трябва да се изразходват с цел развитие на регионите и подобряване живота на европейските граждани.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно