Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антоанета Радославова-Дойчева:

Радиото ни е формирало музикален вкус още преди да стане държавно

Снимка: БГНЕС

До 1927 година слушането на радио е било забранено в България, не са се произвеждали и не били внасяни радиоприемници, в ефира нищо не се е говорело на български. От 1927 до 1929-а звучат много радиостанции, но на чужди езици.

В края на ноември 1929 г. талантливият техник Георги Вълков използва изоставен от французите радиопредавател, за да произнесе думите: „Ало, ало! Радио София!“.

Това разказа в „Радиоприемница“ Антоанета Радославова-Дойчева, която е историк на музиката в радиото, уредник в Музея на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“, който се намира в сградата на Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Тя е автор на две книги, посветени на темата: „Из историята на Радио София“ и „Музиката в Българското радио (1930-1944)“ и с нея започва поредицата на предаването, посветена на тази модерна и жизнена медия – дни преди БНР да отбележи рождения си ден на 25 януари.

Пробните предавания започват през май 1930-а, а редовната програма – от юли същата година. В началото излъчванията са били 4 дни в седмицата по 2 часа. Името „Родно радио“ дава сдружението, което го създава. Било е обществено, държавата е осигурила единствено малко помещение, а всички българи, които поставят началото, са били любители.

През 1935 г. радиото става държавно, от тогава започва и официалното летоброене на БНР, но преди това общественото „Родно радио“ прави много за развитието на програмата, за подготовката на кадри за тази сфера.

Всички работят безплатно. Любителите ентусиасти свързват радиото с храм „Александър Невски“, с Народния театър „Иван Вазов“, с Военния клуб… Излъчват се литургии, речта на царя, опера „Княз Игор“ от Бородин…

Постепенно професионализмът навлиза в техническата и творческата страна на радиопрограмата.

Музиката е заемала 80-85% от времето. Музиканти са свирили на живо. Използвани са и грамофонни плочи.

За музикалното съдържание отговаря Димитър Ненов – пианист, композитор и общественик. Той създава своя концепция. Привлича музикални състави, организира формации към самото радио. Поръчва на български композитори създаването на произведения. Свирят джаз- и салонен оркестър, пеят народни изпълнители с голям репертоар (за да не се повторят, да има разнообразие).

След дефинираните цели на радиото още в първите му години е било формирането на музикален вкус и култура сред населението.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иляна Мирчева

Усилията не спират

„Отново на училище“ - кампания на Фондация „Запази Доброто“ за набиране на учебни пособия, които да подпомогнат децата лишени от родителски грижи в КСУДУ гр. Мездра и децата от ЦОП гр. Роман.  Слушаме  Иляна Мирчева от Фондация „Запази Доброто“: "Това са деца, на които няма кой да даде тласък в живота. Благодарение на дарителите ни сме им..

публикувано на 06.09.25 в 12:00
д-р Ивайло Симеонов

Още за "правенето" и "бъденето"

Стресът е навсякъде около нас – често ни мобилизира, но понякога и подкопава психическото и физическото ни здраве. Това е темата на поредното събитие на "Рацио" на 9.9 . Кога полезният стрес преминава в дистрес и какво можем да направим, за да не се превърне той в дългосрочна заплаха? Как ни влияе на ума, на тялото и на клетъчно ниво? Отговори от..

публикувано на 06.09.25 в 11:35
Симона Панова

Обичам героите си като истински хора

В новата си фентъзи поредица „Градска самодива“, авторката на хитовата трилогия „Змей закрилник“ разширява вселената на своите герои с нова вълшебна поредица с аромат на билки и пресен хляб. „Градска самодива“ на Симона Панова, е книга първа от изпълнена с магия и легенди история, която се развива само месеци след „Змей омайник“ и ни запознава с нови..

публикувано на 06.09.25 в 10:31

Да се докоснем до историята

По повод Съединението на България само на 6 и 7 септември (събота и неделя), Националният военно-исторически музей ще представи оригиналните знамена, свързали съдбата си с онзи знаменателен миг преди 140 години – Славея Сурчева от НВИМ: "Рядко знамената се представят пред публика, но по повод голямата годишнина могат да се видят осем оригинални..

публикувано на 06.09.25 в 10:00

През февруари 2026 г. ще бъде завършен новият корпус на 55-о СУ "Петко Каравелов"

През февруари следващата година ще бъде завършен корпусът на 55-о Средно училище "Петко Каравелов“ в столичния район "Студентски“. Новото крило, което се изгражда от миналата година, ще позволи на още 300 ученици да се обучават в образователната институция. Ще бъде изграден втори СТЕМ център с 4 зони - природни науки, зелени технологии,..

публикувано на 05.09.25 в 17:55

Доброволци могат да се погрижат за дръвчетата от "Новата гора нa София"

"Новата гора на София" е мащабна залесителска инициатива на Столичната община, в рамките на която вече са засадени над 180 000 нови дървета. Инициативата цели трансформация на пустеещи общински земи в гора и изграждане на зелен филтър в близост до София, който да подпомогне подобряването на качеството на атмосферния въздух. Проектът стартира..

публикувано на 05.09.25 в 17:25

Доц. д-р Невяна Велева: Свидетели сме на пандемия от късогледство

В края на лятната ваканция и на прага на новата учебна година, се сещаме и за профилактичния преглед при детския офталмолог. Как влияе екранната зависимост на децата, как да ги предпазим от късогледство и други проблеми с очите? Доц. д-р Невяна Велева – офталмолог в Детското очно отделение на Клиниката по очни болести на УМБАЛ "Александровска“,..

публикувано на 05.09.25 в 16:22