Обществените медии в Европа – а това е мястото, където те са възникнали и се развиват, са големи културни и социални институции. Те са важни, колкото и органите за управление на държавата. Затова са приети и съществуват редица документи, в които всички правителства поемат ангажимент да поддържат, да развиват, да пазят своите обществени медии.
Това коментира в „Радиоприемница“ Райна Константинова – журналист с дългогодишен опит в БНР и директор на департамент „Радио“ в Европейския съюз за радио и телевизия от 2001 до 2012 г.
По думите ѝ важността на обществените медии произтича и от факта, че са независими по дефиниция. Затова и изборът на ръководство преминава през процедури, гарантиращи тази независимост. Демократичната култура диктува, че без независими обществени медии не може да има социално-икономическо и културно развитие.
Никой не е против комерсиалните медии, но те работят за своята печалба. Обществените медии функционират за интереса на всички. Затова и на политиците задават въпроси, които невинаги се харесват. Обществените медии имат и свободата, и задължението да го правят.
Освен това финансирането им, ако е съобразено, ако е достатъчно – ги прави големи културни институции.
Финансирането е основополагащо – подчертана Райна Константинова. То трябва да е справедливо, да отговаря на потребностите, не трябва да е повлияно от политически съображения.
Има няколко модела на финансиране, посочи тя. Най-разпространен в Европа е с лицензионни такси (например във Великобритания всеки гражданин плаща 150 лири годишно, в Германия – 216 евро, в Словакия – 22, в Швейцария – 170 франка). Там хората са доволни, защото получават огромно разнообразие от радио и телевизионни програми.
Държавното финансиране е друг модел, който е съобразен с демократични изисквания. Освен това може да има приход и от собствена продукция.
В момента БНР и БНТ получават 0,14 от БВП за своето финансиране.
Какъвто и модел да се приеме, основното е финансирането да е гарантирано. Хората, работещи в обществените медии, имат специфични умения и квалификация. В тях е инвестирано. Инвестицията трябва да се пази.
Колкото и да звучи клиширано и малко ретро, радиото наистина трябва да е с ръка върху пулса на общественото мнение – отбеляза Николай Петров – водещ на новините по програма „Хоризонт“, носител на наградата „Сирак Скитник“.
Горчивият опит от последните години показва, че чрез финансирането може и да се наказва БНР. Няколко години радиото не получи никакво увеличение в бюджета си. Това е начин управляващите да накарат медията да не задава много въпроси, да не им създава проблеми. Така че добрите практики и примери в Европа може у нас да се приложат по по-различен начин… Смятам, че най-добре е финансирането да се осъществява с обществени такси.
Държавата и политиците трябва да бъдат убедени, че адекватното финансиране на обществените медии ще доведе до тяхното правилно функциониране, до разгръщането на потенциала им в полза на гражданите. Обществото трябва да има медии, на които да се разчита, допълни Николай Петров.
Двамата събеседници споделиха и мненията си след избора на нов генерален директор на БНР.
Генералният директор на БНР не само е отговорен за неговата безпроблемна работа, но носи и духа и вдъхновението в медията – каза Райна Константинова. – Андон Балтаков е един от нас. Работил е в „Хоризонт“ и в други медии. Както се казва: Добро плаване с добър екипаж!
В продължение на последните 30 години БНР създаде име на едно истинско обществено радио. В него работят хора - журналисти, специалисти, които знаят своя дълг. БНР е капитал за България. Сега то има задачата да работи за своето бъдеще.
Иска ми се този избор да означава бъдеще за БНР като обществена медия, защитаваща професионализма и високия си авторитет – отбеляза Николай Петров. – Опитът на Андон Балтаков и в чужбина му е дал възможност да види и как се работи там и това се надявам да рефлектира върху начина, по който ще управлява БНР. Нека всички приемат БНР като обществено радио, а не като държавно…
В разговора със свое мнение по телефона участва и журналистката Весислава Антонова.
Резултатите от кампанията на сдружение „Безопасни детски прлощадки“: Преди няколко месеца, както обявихме и в ефира на Радио София, сдружение „Безопасни детски площадки“ стартира кампанията „Осинови спортна площадка“. Сега разбираме, че победителите са повече от първоначално обявените награди. Как се стигна дотук и голям ли беше интереса –..
Има едно село Смоличано в Oсоговската планина, което час по час и ден след ден става все по-красиво. Преди няколко години там се установява Елена Начева и създава „Живей с любов“ – пространство за деца, които творят. И селото, в което постоянно живеят десетина човека, започва да се променя – пленери, детски лагери, музикални майсторски класове...
Весела Кунчева за предстоящето на 13 април в НДК представление "Исус Христос Суперзвезда": "В момента работим и по мюзикъла "Коса". Радваме се много на това, което правим. Огромна отговорност! Имахме трънлив път - бяхме готови с премиерата и се обяви пандемията. Трябваше да изчакаме година и половина. Това смирение, към което ни принуди ситуацията, бе..
Момчил Николов , автор на и носител на престижната награда „13 века България“, за третата си книга от поредицата "Чекмо": "Чекмо е истински човек. Познавам го от 2002-3, когато живееше в Испания с питон-албинос "Джеймс Бонд", който влезе сега в третата книга. Казах му: "Йонко, един ден ще напиша роман за теб". Името му е Йонко, викат му "Чекмо"..
Разлистваме старите документи за избирането на София за столица на България: Но още преди 1879, за Иван Богоров тя е: "Гъбава с руди, разположена на приятно и лично поле при р.Искър. Има чисти и широки улица, добричко училище. Околностите са накичени с 12 манастира." Георги Раковски я нарича "сърцето на България" в недовършен ръкопис, а за Петко..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Идеята за книгата възникна към края на 2023, Васил Теохарев от с.Розино е вдъховител. Той е млад човек, който изследва своя район. 1525 е първото споменаване на Авред Алан (женска поляна) - първият топоним на Копривщица, която още не е поселище. По негова идея,..
Петко Славейков имал две жени накуп Веруюто на палавия поет било „Жените са дяволи, които ни проваждат в пъкъла през райските врати” Възрожденският поет и просветител Петко Рачов Славейков познава твърде късно истинските чувства, при това като участник в любовен триъгълник. Той е отдавна женен за Иринка, от която има осем деца, когато се..