Обществените медии в Европа – а това е мястото, където те са възникнали и се развиват, са големи културни и социални институции. Те са важни, колкото и органите за управление на държавата. Затова са приети и съществуват редица документи, в които всички правителства поемат ангажимент да поддържат, да развиват, да пазят своите обществени медии.
Това коментира в „Радиоприемница“ Райна Константинова – журналист с дългогодишен опит в БНР и директор на департамент „Радио“ в Европейския съюз за радио и телевизия от 2001 до 2012 г.
По думите ѝ важността на обществените медии произтича и от факта, че са независими по дефиниция. Затова и изборът на ръководство преминава през процедури, гарантиращи тази независимост. Демократичната култура диктува, че без независими обществени медии не може да има социално-икономическо и културно развитие.
Никой не е против комерсиалните медии, но те работят за своята печалба. Обществените медии функционират за интереса на всички. Затова и на политиците задават въпроси, които невинаги се харесват. Обществените медии имат и свободата, и задължението да го правят.
Освен това финансирането им, ако е съобразено, ако е достатъчно – ги прави големи културни институции.
Финансирането е основополагащо – подчертана Райна Константинова. То трябва да е справедливо, да отговаря на потребностите, не трябва да е повлияно от политически съображения.
Има няколко модела на финансиране, посочи тя. Най-разпространен в Европа е с лицензионни такси (например във Великобритания всеки гражданин плаща 150 лири годишно, в Германия – 216 евро, в Словакия – 22, в Швейцария – 170 франка). Там хората са доволни, защото получават огромно разнообразие от радио и телевизионни програми.
Държавното финансиране е друг модел, който е съобразен с демократични изисквания. Освен това може да има приход и от собствена продукция.
В момента БНР и БНТ получават 0,14 от БВП за своето финансиране.
Какъвто и модел да се приеме, основното е финансирането да е гарантирано. Хората, работещи в обществените медии, имат специфични умения и квалификация. В тях е инвестирано. Инвестицията трябва да се пази.
Колкото и да звучи клиширано и малко ретро, радиото наистина трябва да е с ръка върху пулса на общественото мнение – отбеляза Николай Петров – водещ на новините по програма „Хоризонт“, носител на наградата „Сирак Скитник“.
Горчивият опит от последните години показва, че чрез финансирането може и да се наказва БНР. Няколко години радиото не получи никакво увеличение в бюджета си. Това е начин управляващите да накарат медията да не задава много въпроси, да не им създава проблеми. Така че добрите практики и примери в Европа може у нас да се приложат по по-различен начин… Смятам, че най-добре е финансирането да се осъществява с обществени такси.
Държавата и политиците трябва да бъдат убедени, че адекватното финансиране на обществените медии ще доведе до тяхното правилно функциониране, до разгръщането на потенциала им в полза на гражданите. Обществото трябва да има медии, на които да се разчита, допълни Николай Петров.
Двамата събеседници споделиха и мненията си след избора на нов генерален директор на БНР.
Генералният директор на БНР не само е отговорен за неговата безпроблемна работа, но носи и духа и вдъхновението в медията – каза Райна Константинова. – Андон Балтаков е един от нас. Работил е в „Хоризонт“ и в други медии. Както се казва: Добро плаване с добър екипаж!
В продължение на последните 30 години БНР създаде име на едно истинско обществено радио. В него работят хора - журналисти, специалисти, които знаят своя дълг. БНР е капитал за България. Сега то има задачата да работи за своето бъдеще.
Иска ми се този избор да означава бъдеще за БНР като обществена медия, защитаваща професионализма и високия си авторитет – отбеляза Николай Петров. – Опитът на Андон Балтаков и в чужбина му е дал възможност да види и как се работи там и това се надявам да рефлектира върху начина, по който ще управлява БНР. Нека всички приемат БНР като обществено радио, а не като държавно…
В разговора със свое мнение по телефона участва и журналистката Весислава Антонова.
Днес ще се задържи слънчево. В сутрешните часове на отделни места около водните басейни ще има краткотрайна мъгла, съобщиха от НИМХ. Ще духа слаб вятър от изток-североизток. Дневните температури слабо ще се повишат и преобладаващите максимални ще бъдат между 14° и 19°, в София - около 16°. В планините ще бъде слънчево. Ще духа слаб, по високите..
Джон Малкович е голям авторитет в световната култура. Имал съм проблеми с ръководството на Народния театър, но сега то прави нещо много добро - привличането на артиста като постановчик. Това каза един от коментаторите в днешния "Форум". Протестите по повод пиесата "Оръжията и човекът" от Бърнард Шоу Манол Глишев и Тодор Терзиев..
В Община Самоков са готови и предпочитат да дадат повече пари за снегопочистване тази зима, отколкото само да се надяват на сняг. Много хора се хранят от туристическия сезон в студените месеци. Това изтъкна пред БНР-Радио София кметът на общината инж. Ангел Джоргов . Вчера той беше домакин на заседанието на Областния щаб за защита при бедствия..
Тази зима 7 фирми са в готовност да почистват София от снега, стана ясно при проверка на столичния кмет Васил Терзиев и директорът на Столичния инспекторат Николай Неделков. Те съобщиха, че урбанизираната територия на града, общинските пътища, Южната дъга на околовръстното и пътя към планината Витоша ще чистят от 300 машини. По думите им,..
Пътешествениците Албена и Павел Благеви са българско семейство учени, което над 30 години живее в Съединените щати. Там съпрузите правят своята професионална кариера. И двамата са с регистрирани научни патенти. Въпреки че са изключително щастливи със своите деца и внуци, те не се примиряват със спокойствието и пенсионерското ежедневие –..
Българският филиал на Световния фонд за дивата природа (WWF-България) започва кампания за подкрепа на опазване на живота на видове и биоразнообразието. От неправителствената организация с тревога констатират, че за по-малко от един човешки живот са изгубени 73% от дивите животни. (Данните са от доклада „Жива планета“, публикуван през октомври..
Професионални браншови организации в архитектурно-строителния сектор поискаха министърът на околната реда и водите инж. Петър Димитров да отмени свое указателно писмо от 18 септември т.г., с което се изисква за всички инвестиционни проекти да се прави преценка дали е необходима Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) . Документът на..