9
Умален модел на печатната преса на Гутенберг, най-ранният кирилски ръкопис и свидетелства за това как се развива писменото слово през вековете, могат да се видят в зала „История на книгата“ в Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“. Залата съществува от малко повече от година и бе специално изградена по случай 140-годишнината на библиотеката. За изминалата година с „историята на книгата“ са се запознали над 1900 посетители. Разходката ни е из залата, за да разберем кои са интересните експонатите, които присъстват в нея.
Попадайки в зала „История на книгата“ посетителят наистина се потапя във времето, когато появата на писмеността е свързала общността и е довела до осъзнаването на националната идентичност и провокирала важните исторически процеси. Наш екскурзовод е д-р Бояна Минчева, завеждащ направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“.
По думите ѝ това не е място (само) за ученици.
Това е едно универсално послание за историята и пътя на книгата през вековете.
Сред експонатите могат да се видят и египетски йероглифи върху псевдопапируси от ранните етапи в развитието на писмеността, следващите етапи до фонетичните азбуки, латинската, гръцката, глаголицата, кирилицата...
Повечето от представените експонати в залата са мулажи - копия, изработени напълно идентично с оригинала, обяснява още д-р Бояна Минчева. Те са скъпи произведения на изкуството, направени от майстори с художествена и книжовна подготовка.
Посетителите на библиотеката могат да проследят не само развитието на писмеността, но и да се запознаят с някои от най-редките образци, които се пазят там.
Разбира се, отделено е място на Гутенберг и неговия метод на книгопечатане с подвижни букви от XV век.
В изложбената зала е представено и българското книгопечатане, което в сравнение с останалите европейски държави се случва доста късно - в началото на XIX век, пояснява д-р Бояна Минчева от Националната библиотека. Освен църковни книги, може да се види и препис на История славяноболгарская, първото българско списание „Любословие“, първи учебници, има достъп до дигитализирани лични тефтерчета и исторически книги.
Чуйте повече в звуковия репортаж и разгледайте снимките на Златина Йовкова.
Кризисната ситуация със събирането на боклука и извозването му в районите "Люлин" и "Красно село" остава, обяви на брифинг зам.-кметът по екология в София Надежда Бобчева. Тя очаква да бъдат назначени още хора, за да може да се използва наличната техника в пълен капацитет. През последните седмици близо 80 на сто от боклука от двата района се..
Трамвайните линии с номера 20, 21, 22 и 23 в момента не изпълняват курсове, съобщиха от Центъра за градска мобилност. Причината е голямо наводнение по бул. "Асен Йорданов“ преди бул. "Шипченски проход". За пътуващите са пуснати автобуси, които се движат по маршрут: - автостанция "Изток“ - "Подуяне“ - Депо "Искър“ към "Гео Милев"..
Днес преди обяд валежите ще продължат, но след обяд от северозапад ще спират и облачността ще се разкъсва. Интензивни и значителни по количество ще са в отделни райони от Южна и Източна България, съобщиха от НИМХ. Вятърът ще се ориентира от запад-северозапад, ще е умерен, в Дунавската равнина и Горнотракийската низина временно силен. Максималните..
Pадиокафе гостува на община Костинброд. Kметът на общината г-н Трайко Младенов е наш пръв събеседник: "Родният ми град е мястото на семейството, приятелите, уюта, копнея да се върна тук след всяко състезание. Започнах с кик-бокс в 2013 и от 2016 се отключи желанието за бокса. Знаейки откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал, пътят е дълъг. Но това е..
Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..