Умален модел на печатната преса на Гутенберг, най-ранният кирилски ръкопис и свидетелства за това как се развива писменото слово през вековете, могат да се видят в зала „История на книгата“ в Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“. Залата съществува от малко повече от година и бе специално изградена по случай 140-годишнината на библиотеката. За изминалата година с „историята на книгата“ са се запознали над 1900 посетители. Разходката ни е из залата, за да разберем кои са интересните експонатите, които присъстват в нея.
Попадайки в зала „История на книгата“ посетителят наистина се потапя във времето, когато появата на писмеността е свързала общността и е довела до осъзнаването на националната идентичност и провокирала важните исторически процеси. Наш екскурзовод е д-р Бояна Минчева, завеждащ направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“.
По думите ѝ това не е място (само) за ученици.
Това е едно универсално послание за историята и пътя на книгата през вековете.
Сред експонатите могат да се видят и египетски йероглифи върху псевдопапируси от ранните етапи в развитието на писмеността, следващите етапи до фонетичните азбуки, латинската, гръцката, глаголицата, кирилицата...
Повечето от представените експонати в залата са мулажи - копия, изработени напълно идентично с оригинала, обяснява още д-р Бояна Минчева. Те са скъпи произведения на изкуството, направени от майстори с художествена и книжовна подготовка.
Посетителите на библиотеката могат да проследят не само развитието на писмеността, но и да се запознаят с някои от най-редките образци, които се пазят там.
Разбира се, отделено е място на Гутенберг и неговия метод на книгопечатане с подвижни букви от XV век.
В изложбената зала е представено и българското книгопечатане, което в сравнение с останалите европейски държави се случва доста късно - в началото на XIX век, пояснява д-р Бояна Минчева от Националната библиотека. Освен църковни книги, може да се види и препис на История славяноболгарская, първото българско списание „Любословие“, първи учебници, има достъп до дигитализирани лични тефтерчета и исторически книги.
Чуйте повече в звуковия репортаж и разгледайте снимките на Златина Йовкова.
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България": "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля професионалната..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..