„Фондация „П.У.Л.С“ вече 20 години помага на хора, които са пострадали от насилие. Ние сме събрали екип от ентусиазирани хора, които желаят да помагат на онези малки и големи, които в живота си са срещнали насилие и се налага много често да сменят мястото, на което живеят. Това, което ние правим, е 24 - часова, 7 дни в седмицата, 365 или 366 дни в годината подкрепа на онези хора, които трябва да бягат, за да спасят живота си. Имаме изключително богата програма за подкрепа, която включва специалисти като психолози, адвокати, социални работници, логопеди, психиатри и всякакъв тип специалисти, които са необходими на един човек, който е пострадал от насилие“, казва Андонова
Няма ясна статистика колко е броят на хората, пострадали от насилие у нас. Повечето се страхуват да споделят за своята участ и дълги години мълчаливо живеят със своя насилник. Дали защото ги е срам, че ще бъдат определени като слаби, или не знаят към кого да се обърнат. Вероятно в такъв момент човек няма доверие на никого. Страхът и паниката парализират способността да се мисли трезво.
„Ако погледнем статистиката там, където съществуват организации за оказване на директна подкрепа, има повече сигнали и повече информация за хора, които са пострадали и имат нужда от подкрепа. На места, където няма организации като нашата, сигналите за насилие и мерките за незабавна защита, които законът предлага, са значително по-малко. Не защото насилие няма на тези места, а защото средата не предразполага към възможност за подкрепа“, допълва Юлия Андонова.
Помощта, която Юлия и колегите й оказват е денонощна. Опитът им ги е научил, че всеки човек носи у себе си уникален потенциал да се възстановява след стрес, катастрофално събитие или травматични преживявания. Вярват, че често, за да разгърне някой този потенциал, е нужно друг да му подаде ръка, в момент, в който е трудно той да се изправи сам.
Тези, чиито животи фондация „П.У.Л.С“ променя, никак не са малко. Около 200 души годишно получават закрила от нея.
„В нашето общество все още битува схващането, че жертвата сама си проси насилието“ - с тази погрешна нагласа се бори Юлия Андонова. Заслужава си предимно заради удовлетворението и блясъка в погледа на благодарния, спокоен вече спасен човек. Помощта идва от големите сърца на работещите във фондацията. Миналата година те дават начало на една инициатива, която връща щастието в сърцата на 16 многодетни майки. С помощта на дарители няколко семейства успяват да отидат за първи път на море.
„Заедно с над 100 души успяхме да направим едно лятно чудо. Успяхме да съберем необходимите средства и всички майки и деца – над 16 души, които към настоящия момент бяха настанени в кризисния център на нашата организация, имаха възможност да прекарат 10 летни, вълнуващи дни на морето през август. И това го направиха възможно стотици добри хора, които видяха нашата кауза в платформата и нашия апел за подкрепа. И това се случи! За повечето от майките с деца това бяха първите почивки без насилие. Първите почивки без викове и крясъци, без притеснения. Имаше дете, което посрещна рождения си ден на морето. Имаше малки деца, които за първи път бяха на море. Имаше майки, които за първи път бяха на море…“, разказва Юлия Андонова.
Юлия и колегите й са благодарни на онези, които също като тях помагат. Изповядват същите, вероятно правилните, ценности.
И докато всички мечтаем фирмата, в която работим да се разраства и с годините да има повече работа, то мечтата на Юлия е един ден фондацията им да спре да съществува. Ден, в който насилие няма да има, нужда от помощ също.
Ивелина Петкова, археолог в Центъра за подводна археология - Созопол за тишината на дъното: " Долу, където е тишината, сме само ние и това, което правим. Тишината на морето. Налягането прави лек шум в ушите, понякога си говорим под вода, но не е добър вариант. Гледаш какво правиш и какво има. В южния китенски залив разкопаваме второ корабокрушение...
Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Ясно