„Фондация „П.У.Л.С“ вече 20 години помага на хора, които са пострадали от насилие. Ние сме събрали екип от ентусиазирани хора, които желаят да помагат на онези малки и големи, които в живота си са срещнали насилие и се налага много често да сменят мястото, на което живеят. Това, което ние правим, е 24 - часова, 7 дни в седмицата, 365 или 366 дни в годината подкрепа на онези хора, които трябва да бягат, за да спасят живота си. Имаме изключително богата програма за подкрепа, която включва специалисти като психолози, адвокати, социални работници, логопеди, психиатри и всякакъв тип специалисти, които са необходими на един човек, който е пострадал от насилие“, казва Андонова
Няма ясна статистика колко е броят на хората, пострадали от насилие у нас. Повечето се страхуват да споделят за своята участ и дълги години мълчаливо живеят със своя насилник. Дали защото ги е срам, че ще бъдат определени като слаби, или не знаят към кого да се обърнат. Вероятно в такъв момент човек няма доверие на никого. Страхът и паниката парализират способността да се мисли трезво.
„Ако погледнем статистиката там, където съществуват организации за оказване на директна подкрепа, има повече сигнали и повече информация за хора, които са пострадали и имат нужда от подкрепа. На места, където няма организации като нашата, сигналите за насилие и мерките за незабавна защита, които законът предлага, са значително по-малко. Не защото насилие няма на тези места, а защото средата не предразполага към възможност за подкрепа“, допълва Юлия Андонова.
Помощта, която Юлия и колегите й оказват е денонощна. Опитът им ги е научил, че всеки човек носи у себе си уникален потенциал да се възстановява след стрес, катастрофално събитие или травматични преживявания. Вярват, че често, за да разгърне някой този потенциал, е нужно друг да му подаде ръка, в момент, в който е трудно той да се изправи сам.
Тези, чиито животи фондация „П.У.Л.С“ променя, никак не са малко. Около 200 души годишно получават закрила от нея.
„В нашето общество все още битува схващането, че жертвата сама си проси насилието“ - с тази погрешна нагласа се бори Юлия Андонова. Заслужава си предимно заради удовлетворението и блясъка в погледа на благодарния, спокоен вече спасен човек. Помощта идва от големите сърца на работещите във фондацията. Миналата година те дават начало на една инициатива, която връща щастието в сърцата на 16 многодетни майки. С помощта на дарители няколко семейства успяват да отидат за първи път на море.
„Заедно с над 100 души успяхме да направим едно лятно чудо. Успяхме да съберем необходимите средства и всички майки и деца – над 16 души, които към настоящия момент бяха настанени в кризисния център на нашата организация, имаха възможност да прекарат 10 летни, вълнуващи дни на морето през август. И това го направиха възможно стотици добри хора, които видяха нашата кауза в платформата и нашия апел за подкрепа. И това се случи! За повечето от майките с деца това бяха първите почивки без насилие. Първите почивки без викове и крясъци, без притеснения. Имаше дете, което посрещна рождения си ден на морето. Имаше малки деца, които за първи път бяха на море. Имаше майки, които за първи път бяха на море…“, разказва Юлия Андонова.
Юлия и колегите й са благодарни на онези, които също като тях помагат. Изповядват същите, вероятно правилните, ценности.
И докато всички мечтаем фирмата, в която работим да се разраства и с годините да има повече работа, то мечтата на Юлия е един ден фондацията им да спре да съществува. Ден, в който насилие няма да има, нужда от помощ също.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно