Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Професионалното прегаряне като бизнес и социален проблем

Глобалните предизвикателства за устойчиво развитие - подготвени ли сме с развит предприемачески дух и вътрешна осъзнатост, за да се справим с екологичните проблеми, изправящи се пред нас и засягащи все по-осезаемо здравето и начина ни на живот. Това е темата в предаването “Радиоприемница” тази седмица.

За още едно предизвикателство, свързано с начина на живот и неговата забързаност - професионалното прегаряне или т.нар. burnout, разказва Анелия Горгорова - изпълнителен директор на “Casus Futura” и ментор в проекта на Junior Achievement “Зелено сътрудничество отвъд границите”, в което ученици от България и Норвегия развиват стартъп идеи за адресиране на промените в климата.

Професионалното прегаряне се задълбочава с годините и възрастовата граница пада, което означава, че не само бизнесът трябва да бъде по-проактивен, а вече трябва да се слиза до по-ниски възрастови групи, които доскоро не са имали този проблем и да ги информира от какво да се пазят, как да създадат по-здравословна работна среда, как хората да работят и да запазят здравето си по-дълго и да се чувстват по-добре на работните си места, казва Анелия Горгорова.

Тя обясни, че прегарянето се отразява както физически, така и психически на работещите. Ако доскоро подобен ефект е имало предимно сред служителите, които работят с клиенти, то вече наблюденията сочат, че се увеличава броят на “прегорелите” във всички професии и на всички нива.

“В средата ни има ниво на стрес, което не е здравословно. В същото време това се отразява на бизнеса. В последните 10 години наблюдаваме, че дори в големите компании, които бяха изключително устойчиви, в които културата на средата беше позитивна, се наблюдава напрежение, което се отразява на всички и понякога дори смяна на един мениджър може да превърне средата от много здравословна в изключително токсична”, обяснява Анелия Горгорова.

Според нея на индивидуално ниво може да се работи върху механизмите на устойчивост. За целта обаче трябва да има здравословна среда. Според специалиста е крайно време да се обърне внимание на здравето на работниците и на средата, в която работят. Например, ако по цял ден работят на компютър, работниците трябва да имат повече почивки, за да се раздвижват. От друга страна трябва да се работи върху заболеваемостта, свързана със стреса.

В момента в страната ни има около 300 хил. онкоболни и 300 хил. двойки, които имат проблеми с фертилността си, има висока смъртност на годишна база около 80 хил. души със сърдечно-съдови заболявания и то при хора в активна възраст. Всичко това е причинено от стреса. За да бъде елиминиран този проблем е необходимо да се увеличи информираността и да се работи на ниво бизнес и общество, за да бъде контролиран излишният стрес.

Чуйте повече в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Седмицата започва със слънце в София

Над западната и централната част от Дунавската равнина ще бъде предимно ясно, а над Североизточна България, под влияние на студен атмосферен фронт, от североизток с усилване на вятъра ще се заоблачи и до сутринта на места там ще превали. Минималните температури ще са между 6° и 11°, в София - около 7°, съобщават от Националния институт по метеорология..

публикувано на 12.05.25 в 06:35

Пирдоп е малък град, богат на личности

Днес предаването гостува на община Пирдоп, където от днес се провеждат „Влайкови дни“.  Дългогодишна традицияе през месец май в Пирдоп да се организират културните празници на града.  Богатата културна програма ще бъде представена от 11 до 24 май. Тази година Влайковите дни ще бъдат белязани от 160-ата годишнина от рождението на Тодор Влайков..

публикувано на 11.05.25 в 10:19
Стефан Спасов

Софийски разкази - Стефан Спасов за “Забравената цивилизация“

Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на  Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..

публикувано на 10.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..

публикувано на 10.05.25 в 15:00
Мария Сутич

Адресите на любовта – Мария Сутич, жена-войн от Хвърковатата чета

Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..

публикувано на 10.05.25 в 14:00
Мария Бакалова и Елена Телбис

Силата да продължим след смъртта

„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..

публикувано на 10.05.25 в 11:23
Наско Стаменов

Въпросът е "колко", не толкова "какво"

Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..

публикувано на 10.05.25 в 10:51