Намаляват молбите за бежански статут

публикувано на 10.02.20 в 15:00

Снимка: БГНЕС

Емилия Братанова - ван Хартен и Ива Парцалева за ситуацията с бежанците у нас

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Когато се докоснеш реално до бежанците, разбираш, че това не са хора-жертви, които са вдигнали ръце, а се борят с живота и имат волята и силата да продължат напред, каза пред Радио София Емилия Братанова - ван Хартен, сътрудник по интеграцията към Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Тя уточни, че бежанците минават през различни институции, преди да получат решение на тяхното искане за закрила.

През миналата година броят на молбите за закрила намалява, в сравнение с предишните години - те са около 2000. Близо 500 души са получили положително решение на молбата си, тоест статут на бежанец или хуманитарен статут. Над две трети от тях са сирийски граждани. Около 30% от лицата, подали молби, са деца. Тези данни показват, че ситуацията в България е спокойна, за разлика от други, по-горещи точки в Европа.

Основният въпрос у нас е какво се случва с хората, получили позитивни решения, с което придобиват правото да станат активна част от българското общество, посочи Ива Парцалева, асистент по закрилата и интеграцията. Тя добави, че въпросът с жилищното настаняване на бежанци е един от най-сложните, тъй като по закон те имат две седмици след получаване на положителното решение, за да напуснат приемателния център на Държавната агенция за бежанците. В решаването на този проблем най-често взима участие неправителственият сектор. Голяма част от хората, които са получили статут в България, избират да продължат своя път към други европейски държави.

Важно е да се отбележи, че България има с какво да се похвали в областта на образованието за децата-бежанци. През 2017 година бе приета наредба, която улесни достъпа на децата - бежанци до училище и бяха олекотени приемните условия. Създадени бяха и програми за преподаване на български език като чужд на бежанците, а децата могат да изучават допълнително езика в българското училище, припомни Ива Парцалева. За възрастните, обаче, все още няма организирани курсове по български език. Намирането на работа за бежанците също е сфера, в която има положително развитие. Има работодатели, които са поискали разяснения от държавните институции как могат да наемат бежанци.

Общините са основен партньор за интеграцията на бежанци на местно ниво и този модел у нас следва тенденциите на европейско ниво. Наредбата, която урежда този въпрос, възлага отговорности на общините, но не гарантира подкрепа за тях. Тук основната пречка е липсата на национален координиращ орган в областта на интеграцията и политика за финансиране, обясниха още специалистите.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Борислав Грозданов за наложения образ на бежанците в медиите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Борислав Грозданов, специалист "Връзки с обществеността" в Представителството на Върховния комисариат на бежанците обърна внимание на генерализирането на образа на бежанците в медиите, предизвикващ негативни асоциации. Той даде пример с национално представително проучване от 2019 година, което показва, че 93 процента от българите никога не са срещали бежанец. Важно е да бъде правена разлика между различните термини - бежанец; човек, търсещ закрила и имигрант, тъй като това са хора с различен статут, подчерта Грозданов.