Журналистите имат предимството да работят със словото. Това им дава увереността да прекрачат прага на писането „за себе си“, през споделянето с други до въздействието на маса от почитатели и групи хора. Освен това самата професия дава (дори изисква) любопитство към света или определена тема, което е много полезно за писателя. Често пъти журналисти са ставали писатели, за да получат повече свобода при разгръщането на теми и слово.
Това подчерта Кремена Димитрова в актуалната поредица на Радиоприемница, в чието днешно издание говорим за дамите, които променят света или човешкото съзнание с това, което пишат. Един от ярките примери за това е чилийската писателка Исабел Алиенде.
Още повече, че най-новата ѝ книга на българския пазар „Цвят продълговат в морето“ съвпадна със световната ѝ премиера.
Самата Исабел Алиенде е казвала в интервюта, че като журналистка ѝ се е искало да поукрасява историите, които описва. И понеже в журналистиката не е редно да измисляш, тя е решила да стане автор на художествени текстове. Така направила първата крачка към литературата – разказа Кремена Димитрова.
Но от първата ѝ професия е останала изследователската ѝ страст и това личи в романите ѝ.. Обикновено задълбочено изследва проблема и периода, за които пише, дава всички гледни точки – както е и стандартът в добрата журналистика.
Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която притежаваш - ѝ казал някога самият Неруда.
С течение на годините Алиенде не само е натрупала солидно и много търсено от читателите творчество. Тя е и влиятелна личност, която формира мнение, участва във форуми, дискусии. Популярна е нейната реч, в която застъпва тезата, не нищо не трябва да се прави без страст. Именно тогава, когато работиш със страст, се поучава най-добрият резултат.
Не само говори за страстта, тя се усеща, тя пулсира във всеки неин ред.
По думите на Кремена Димитрова писаното от мъже и от жени се различава и това е за добро. И често да пишеш като колегите от другия пол е предизвикателство като лъжица - не за всяка уста… При Алиенде обаче последната книга доказва, че може и тя пише „по мъжки“, което малко ощетява нейния магически стил.
Истинската история от времето на Испанската война и бежанците в Чили са поредното доказателство за подхода на писателката и за връзката ѝ с журналистиката.
Освен хипотези книгоиздаването дава и безспорни примери, когато жени пишат под мъжки псевдоними (а и обратното) и често пъти „мъжкото“ не е само в името, но и в маниера на писане.
Чуйте още подробности в звуковия файл.Днес предаването гостува на община Пирдоп, където от днес се провеждат „Влайкови дни“. Дългогодишна традицияе през месец май в Пирдоп да се организират културните празници на града. Богатата културна програма ще бъде представена от 11 до 24 май. Тази година Влайковите дни ще бъдат белязани от 160-ата годишнина от рождението на Тодор Влайков..
Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..
Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..
„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..
Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..
Какво е фасилитиране и как да го правим успешно. На тази тема ще говори Давид Бийота - създател на метода на компаса. За всички, които се интересуват от динамиката в група и искат да водят, обучават и управляват групи от хора. Албена Попова, Сашка Витанова и Северина Митева ни говорят за фасилитирането: "Думата не намери подходящ еквивалент на..