В рамките на месец и половина законът за филмовата индустрия се очаква да бъде предоставен за обществено обсъждане, след което той ще мине по всички държавни институции и ще влезе за гласуване парламента. Изразено е разбиране от страна на Министерството на културата за предоставянето на 10 млн. лева допълнително за производство на български филми, както и 15 милиона за инвестиции в нашата киноиндустрия.
Това съобщи днес директорът на Националния филмов център Жана Караиванова.
Благодарение на усилията и договори, сключени в края на 2018 г. през 2019-а се произведени филми, които вече гледаме по екраните.
„Имаме закон за филмовата ни индустрия, направен още преди да има такава индустрия в България. Имаме една от най-добрите инфраструктури за кино. Но законът има несъвършенства, които трябва да бъдат отстранени“, каза още Караиванова.
Едната посока, в която се работи за подобряване на закона, е за насърчаване на инвестициите в киноиндустрията.
Към Министерството на културата са привлечени две работни групи – от специалисти, които работят по системата на стимулите в тази сфера, а другите по алгоритъма, по който се произвеждат български филми.
Българското кино – игрално и документално, както е от 2002 г. насам, ще е сред основните акценти на София Филм Фест от 12 до 22 март 2020 г.
За изминалите години на форума в програмата Ново българско игрално кино са представени на публични прожекции 191 български игрални филма. Отделно са документалните премиери, миноритарните копродукции и класически български филми. От 2003-та в станалия традиционен конкурс за български късометражен филм са представени над 210 български творби.
Тази година в СФФ ще бъдат показани 21 български филма, осем от тях ще имат премиера точно на феста, това е рекорд, уточни директорът на Стефан Китанов:
„Това е изключително радостно. Българското кино е в постоянно възходящо развитие. През изминалото десетилетие успехите не са никак малко, очакваме още и в бъдеще.“
На церемонията по откриване на 24-тия София Филм Фест ще бъде връчена Наградата на София на Столичната община на художника, аниматора, режисьора и продуцента Анри Кулев за неговия принос към изкуството на киното. В програмата на фестивала е включено представяне на неговия най-нов филм „Имало една война“ („Once Upon a War“).
Друго съпътстващо събитие, което също оказва подкрепа на българските кино творци със срещи и контакти на партньори и инвеститори за бъдещи копродукции, е София Мийтингс, посочи още Китанов. От 2004 г. насам в основните секции за първи, втори и трети филм на режисьора, както и в секцията „банка“ са били представяни 132 български мажоритарни игрални проекти. Много от тях се превърнаха в най-успешните български игрални филми през последните 15 години.
Повече информация - в звуковия репортаж на Катя Василева.Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..