Светът не е просто едно глобално село, а технологично глобално село. Всяка иновация в една индустрия се отразява на много други, променя живота ни.
В това ни убеждава Елица Стоилова - българка, завърнала се от САЩ, участник в няколко български акселератора за иновации, избрана за иновационната програма на Залцбург. Тази седмица "Радиоприемница" посвещаваме на иновациите. А те имат много проявления в нашето съвремие. Могат да се разпознаят и в мисленето, от което реално тръгват и идеите за всички други.
„Всеки нов език, култура или държава, която сме посетили, оставя вратичка към друг начин на мислене и друг поглед към света. Помага ни да имаме по-гъвкаво мислене.
Свикнали сме на тясна специализация, познания в едно направление и дори когато предприемат промяна или оптимизация, хората обикновено продължават да мислят в рамките на своята индустрия. Този начин на развитие и промяна вече не работи. Клиентите и средата вече са други и изискват нов тим бизнес модели, нови процеси и комуникации. Специалистът вече трябва да е проникновен, да знае какво се случва през девет индустрии в десета и как може да се емплементира в неговата бизнес сфера.“
След 17 години работа зад граница, Елица Стоилова се връща в България и това, което вижда тук е… много възможности. Това е сред най-важните фактори, които все още съществуват на българска почва.
„Знаех, че следващата ми стъпка в индустрията ще е технологична.“
Пътят я отвежда до най-големия и предизвикателен стартъп акселератор на силициевата долина (Founder Institute).
„Там са направили наука от задаването на правилните въпроси (изключително важно умение). Така че да слагаш ред в реализацията, да видиш слабите места, да знаеш какво следва като процеси…“
В хода на работа с клиенти, става ясно, че има проблем в комуникацията с клиентите. И постепенно се стига до идеята за виртуалните асистенти в хотелиерството.
Става дума за чатбот с изкуствен интелект.
В туризма фантастиката е доста по-близо, отколкото предполагаме, убеждава ни още Елица Стоилова. И обяснява за роботите аватари, които кще ни позволят, без пространствено пътуване да се пренасяме в сетивата си на желана дестинация.
В момента 77 екипа от 19 държави ще разработват прототипи на такива роботи аватари в рамките на един международен конкурс. До 10 години те ще са факт.
Говорейки за иновациите и възможността да се прилагат и в хотелиерството, стигаме до 3D принтирането, умните уреди (дори умно огледало), интернет на нещата и всякакви роботи.
Според световна статистика в хотелите 75% от въпросите изискват еднакъв отговор от рецепцията. Там идва на помощ автоматизацията и изкуственият интелект, чатботът улеснява и клиентът, и екипа служители, допълва Елица Стоилова. Въпрос на секунди и няколко клика.
„Не става дума, че чатботът измества хората, а им дава повече време, което те преценяват как да прекарат. Спестява по 10 мин. на клиент. И работи денонощно, без да се изморява.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно