ЕКСПО
Галерия „Васка Емануилова“ отбелязва 130-ата годишнина от рождението на скулптора Марко Марков (1889 – 1966). Изложбата с избрани произведения създадени през първата половина на ХХ в. насочва вниманието към изкуството на портрета и на монументалната фигура в творчеството на скулптора.
Марко Марков е създател на емблематичния паметник на „Патриарх Евтимий“ и фигурата на Александър Стамболийски, които са важна част от културното лице на столицата ни. Въпреки това за този скулптор е известно малко и творчеството му не е популярно. Последната изложба на негови творби е през 1981 г. Освен на факта, че повечето му произведения са изгубени през войната, забравата се дължи и на неговия стремеж към перфектната форма, който го кара да унищожава своите произведения, в които намира недостатък.
По време на следването на Марко Марков в Париж през 1920-те, в ателието на Бурдел, там по същото време учат Алберто Джакомети и Жермен Ришие. Завръщайки се обратно в България той е единственият автор, пренесъл известни влияния на значими европейски течения в скулптурата като нео-барок и сюрреализъм, на чиито фон се разгръща авангарда и чиято историческа тежест днес е под въпрос.
Съществена е преподавателската дейност на Марко Марков в Художествената академия и може да се каже, че той възпитава голяма част от творците от следващите поколения, някои от които са активни до днес.
Експозиция включва 18 произведения от фонда на Софийска градска художествена галерия, Националната галерия, Художествена галерия „Илия Бешков“ Плевен и частни колекции. Част от нея е посветена на паметника „Патриарх Евтимий“ открит през 1939.
„Това е“ е съставен от няколко инсталации и анимирана фотография, които функционират заедно и подлагат на дебат теми в основата на взаимодействието между общество и изкуство. Проектът коментира подмяната на: неставащото с неставащо; кавалетното с просто вятърничавото; студена с топла светлина и т.п.
Ето че отново поставяме въпрос извън приличното: Къде в културата е изкуството? Какви визуални проблеми решава, след като не може да решава други? Може ли всичко да е вярно и да я няма алтернативата, либералното „да=не“? Въпросите на Д-р Гатев / Й. Панчев продължават.
Галерия Ракурси открива тази вечер изложба живопис „Репортажи в цвят“ на Мариана Маринова.
ЛИТЕРАТУРА
В Литературен клуб „Перото“ от 19.00 часа в ще се състои премиера на книгата „Цвете за откъсване“ на Младен Стоянов.
ДИСКУСИЯ
От 14.15 часа в зала „Мусала“ в Интер Експо Център ще се проведе дискусията „Обществени поръчки и градска среда“.
ПРИКЛЮЧЕНИЯ
Що е то байкпакинг и има ли почва у нас? Какво ни трябва за да се впуснем в първото си приключение на две колела?
Така – с въпроси, започва поканата на Петър Христов за Клуб на пътешественика от 19.
В рамките на около час и половина посетителите ще се разходят на две гумиоколо Фарьорските острови. Ще научат някои интересни факти за местното население и начините, по които фарьорците се опитват да развиват устойчив и природосъобразен туризъм.
СЦЕНАМоноспектакълът „Любовта не може просто да отмине“ на Симеон Владов ще бъде представен от 18.30 часа в театър „Азарян“.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно