Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

СЕТА - рискове и ползи за малкия бизнес

Ратифицирането на първо четене в края на януари на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз, по-известно като СЕТА, предизвика поредица от протести. Според недоволстващите подписването на търговската спогодба ще наруши правата на българските граждани и ще постави корпорациите и едрия бизнес над държавата в Арбитражния съд, предвиден в СЕТА.

Споразумението премахва 98% от митата между Канада и ЕС, като цели да подпомогне растежа и работните места чрез подобрен достъп до пазара за стоки, услуги и инвестиции.
 
„Ще бъдат подложени на натиск традиционни продукти, доколкото вече ги имаме в България“, заяви Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“ и автор на изследвания за въздействието на т. нар. договори за свободна търговия върху българската икономика и социална сфера. „Има и друг начин, по който малките производители ще бъдат засегнати, и това е през регулациите и стандартите.“ 
Споразумението не е толкова икономическо, колкото политическо, допълни Ваня Григорова. 

Според Ваня Григорова не можем да очакваме значително увеличение на износа на България към Канада, тъй като Канада никога не е била значим търговски партньор на България. Най-високи стойности на износа са били отчетени през 2000 г., когато не е действало никакво такова споразумение. Значима пречка е географското раздалечение между Канада и България. 

„Ползите както от всяко търговско споразумение са в повече търговия, оттам и повече работни места, по-добри социални придобивки и по-висок стандарт“, обясни евродепутатът д-р Андрей Ковачев. „В конкретния случай това споразумение с Канада в голямата си част вече е в сила от 21 септември 2017 и вече ние имаме първите положителни резултати - за 2018 е увеличен с 29% стокообменът между България и Канада. Отпаднаха визите за български граждани, които пътуват за Канада.“, допълни още той. 

Според д-р Андрей Ковачев по никакъв начин не може да има риск за малкия и средния бизнес в България. В споразумението, обясни той, ясно е записано, че никой стандарт няма да бъде понижен и че няма да има намеса в регулаторните механизми на страните-членки. Няма да бъдат необходими промени и на конституционно ниво. 
Още по темата - чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01