Надежда Дерменджиева: Променя се мястото на жената в XXI век

публикувано на 05.03.20 в 14:02

Снимка: архив

Бедността по света е от женски пол

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Променя се мястото на жената в XXI век. Смея да кажа, че е в положителна посока, казва Надежда Дерменджиева - председател на Българския фонд за жените.

Отношението, което болницата има към една раждаща жена, е пример за институционално насилие. Домашното насилие също може да бъде институционално насилие, ако жената не среща подкрепа от страна на институциите - полиция, съд, прокуратура.Този тип насилие може да бъде преодолян с превенция, а най-добрата превенция е образованието.

В страната ни все още има разлика в заплащането между жените и мъжете, въпреки че сме една идея по-добре в сравнение със средноевропейските нива. Колко по-висока става позицията, толкова по-голяма става тази разлика и при мениджърските позиции достига до 30%.

От своя страна тази разлика в заплащането за една и съща работа, която е базирана единствено на пола, става причина и за по-ниските пенсии, които жените получават и като цяло за това бедността по света да е от женски пол.

В същото време все още има стереотипи, според които в най-добрия случай мъжете “помагат” на жените си в домакинската работа, въпреки че домакинските задължения не са задължение само на жените, а и на мъжете. Подобно отношение има и в рекламите.

Там със жените се “злоупотребява” на много нива, като един от примерите за това са прословутите реклами за прах за пране, в които главни герои задължително са жените, при положение че и мъжете могат да перат.

На 8 март пред сградата на Министерския съвет от 18.30 ч. ще започне шествието на Българския фонд за жените.

Надежда Дерменджиева е Изпълнителен директор на Български фонд за жените (от 2015 г.). Тя е завършила магистратури по История на жените и половете и Творческо писане към Софийския университет, а в момента е докторант по феминистка философия към Института за изследвания на обществата и знанието при БАН. Има 10 г. опит в неправителствения сектор и е признат експерт в сферите на равнопоставеността на половете и правата на жените. В свободното си време Надежда пише статии по феминистки въпроси, поезия и проза и е автор на книгата „Без упойка“ – сборник с разкази на тема домашно насилие.