Има разработени улеснения и проекти за достъпна среда по отношение на хора със специфични зрителни или двигателни дефицити, но за лица от аутистичния спектър у нас почти няма разработки, темата е нова за повечето страни в света. Все пак, доста напред в тази насока са Великобритания и САЩ, както и Германия, Испания...
У нас една от първите, които с удоволствие и интерес работи в тази област, е Деница Динчева – докторант към Катедрата Интериор и дизайн за архитектурата. Още по време на следването си е работила по проект, свързан с хора от аутистичния спектър.
Двете налагащи се становища за хора с аутизъм стигат до противоположни крайности, обясни тя в ефира на Радио София.Но е убедена, че средата може да помага и да улеснява тези хора.
„Има немалко наредби за физически достъпна среда, но за хора с по-особени умствени състояния проблемите остават по-невидими. Но те са там, тези затруднения са проблем за част от обществото.“
В момента Деница Динчева се свързва и работи с центрове за ранна интервенция при подобни състояния. Центрове, в които архитектурата и дизайнът влизат като част от терапията, съчетани със съответен подход. В същото време не бива да се подминава значението на обществените пространства и тяхната универсална достъпност като условия за успешна интеграция на хората.
По отношение на средата към хора с аутизъм съществуват две основни гледно точки, обясни Динчева:
Първият е сензорно съобразен подход – среда, в която децата получават нови знания и умения, има по-малко разсейващи фактори. Обособява се функционално зониране. Тук е особено важен подборът на материали и цветове, които предизвикват различни съответни усещания.
Вторият е невротипичният дизайн – подход, при който умишлено не се прави разлика спрямо средата да други училища и центрове.
„Смятам, че комбинацията от двата подхода би била най-удачна. Трябва да се работи и с лицата с аутизъм, и с рехабилитаторите, и с родителите, да се получава обратна връзка от тях за даден дизайн и пространство. Така ще се установи най-подходящият вариант на работа.“
Безспорно, при оформлението и изграждането на обществените пространства съобразяването с факторите, които влияят на хората с аутизъм, е доста по-трудно, но именно работата на специалистите от различни дисциплини тук може да даде резултат. Трябва да се следи не само за безопасност, но и детайли за осветление, звуци, цветове…
Някъде се организират посещения на музеи за хора с аутизъм, допълни Динчева. В Ирландия е първото селце, „френдли ориентирано“, към такива хора. Там са съобразени много от тези фактори.
Въобще в тази сфера се налага интердисциплинарно сътрудничество. „Трудно е, но е много интересно, допълва с усмивка Деница Динчева. – И е от полза на обществото. Такава среда обогатява преживяванията и комфорта на всички ни.“
Чуйте целия разговор на Лили Големинова с Деница Динчева.
Днешният герой е скулпторът Андрей Николов, чиято "Червена къща" е незаменима част от културния живот на столицата ни: "С часове гледах ангелчето" - така Андрей Николов разказва пред Христо Бръзицов за първите си художествени впечатления от родната му Враца (става дума за малка скулптура в местната църква). 225 хиляди лв му струва дворното място,..
Никола Образописов-Консулата е героят на малката ни поредица, с въвеждащи думи от Любомир Николов, уредник в Градския музей на Самоков: "Запазени са и артефакти от другите дейности на Никола Образописов, като счетниците. По поръчка на самоковското градско управление рисува три платна за Пловдивското изложение. От това време са запазени и първите му..
Гюрга Пинджурова отказва кариера в европейските оперни театри, за да стане даскалица в Трънско и да изминава по 30 км на кон до затънтеното село, където преподава. Причината? Любов, естествено. Защото докато взима петте години за три, за да завърши със златен медал консерваторията в Прага, певицата с красивия контраалт не е забравила усмивката на..
Ролята на книжните клубове за четящите и издателския бизнес – Темз Арабаджиева от „С книги под завивките“: "Книгите могат да бъдат поле на разпалени диспути. Книжните клубове са някогашните социални мрежи. Историята им е част от развитието на цивилизацията. Били са стожери на интелектуалците. Дикенс, Т.С.Елиът, Вирджиния Уулф са били техни членове..
Поне 200 ученички от 5 училища в София ще получат обучение, свързано с менструалното здраве. Проектът се нарича "EndoGirl" и е плод на съвместната работа на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" и Фондация "Бикоуз". Слушаме Катерина Иванова - един от основателите на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" : "Аз самата съм пациент с..
Пернишката крепост става домакин на третото издание фестивала "KraKra Jazz" , който събира на една сцена на 15.08 и 16.08 български и чуждестранни изпълнители. Входът е свободен и за двете концертни вечери, като вратите отварят в 19:30 ч. Сред акцентите тази година са британската група Stereo MC's, култовите Fun Lovin' Criminals от САЩ и..
10 години „Проект Бузлуджа”: А Story to Share: на 15 – 17 август ни очакват богата културна програма, впечатляващо 3D мапинг шоу, красива природа и добро настроение пред самия монумент с вход свободен. Подробности от арх.Дора Иванова от фондация „Проект Бузлуджа“: "Свирили сме там и през 2023, хората са приветливи, фестивалът се развива. Тази..