Има разработени улеснения и проекти за достъпна среда по отношение на хора със специфични зрителни или двигателни дефицити, но за лица от аутистичния спектър у нас почти няма разработки, темата е нова за повечето страни в света. Все пак, доста напред в тази насока са Великобритания и САЩ, както и Германия, Испания...
У нас една от първите, които с удоволствие и интерес работи в тази област, е Деница Динчева – докторант към Катедрата Интериор и дизайн за архитектурата. Още по време на следването си е работила по проект, свързан с хора от аутистичния спектър.
Двете налагащи се становища за хора с аутизъм стигат до противоположни крайности, обясни тя в ефира на Радио София.Но е убедена, че средата може да помага и да улеснява тези хора.
„Има немалко наредби за физически достъпна среда, но за хора с по-особени умствени състояния проблемите остават по-невидими. Но те са там, тези затруднения са проблем за част от обществото.“
В момента Деница Динчева се свързва и работи с центрове за ранна интервенция при подобни състояния. Центрове, в които архитектурата и дизайнът влизат като част от терапията, съчетани със съответен подход. В същото време не бива да се подминава значението на обществените пространства и тяхната универсална достъпност като условия за успешна интеграция на хората.
По отношение на средата към хора с аутизъм съществуват две основни гледно точки, обясни Динчева:
Първият е сензорно съобразен подход – среда, в която децата получават нови знания и умения, има по-малко разсейващи фактори. Обособява се функционално зониране. Тук е особено важен подборът на материали и цветове, които предизвикват различни съответни усещания.
Вторият е невротипичният дизайн – подход, при който умишлено не се прави разлика спрямо средата да други училища и центрове.
„Смятам, че комбинацията от двата подхода би била най-удачна. Трябва да се работи и с лицата с аутизъм, и с рехабилитаторите, и с родителите, да се получава обратна връзка от тях за даден дизайн и пространство. Така ще се установи най-подходящият вариант на работа.“
Безспорно, при оформлението и изграждането на обществените пространства съобразяването с факторите, които влияят на хората с аутизъм, е доста по-трудно, но именно работата на специалистите от различни дисциплини тук може да даде резултат. Трябва да се следи не само за безопасност, но и детайли за осветление, звуци, цветове…
Някъде се организират посещения на музеи за хора с аутизъм, допълни Динчева. В Ирландия е първото селце, „френдли ориентирано“, към такива хора. Там са съобразени много от тези фактори.
Въобще в тази сфера се налага интердисциплинарно сътрудничество. „Трудно е, но е много интересно, допълва с усмивка Деница Динчева. – И е от полза на обществото. Такава среда обогатява преживяванията и комфорта на всички ни.“
Чуйте целия разговор на Лили Големинова с Деница Динчева.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно