Над 20% от всички пълнолетни българи имат личен или косвен опит с диагнозата сърдечна недостатъчност. Голяма част от българите (81%) биха се обърнали директно към кардиолог, ако им трябва информация по отношение на заболяването, 11,3% биха попитали личния си лекар, а 6,4% ще потърсят в интернет.
Това показват резултатите от национално представително социологическо проучване за заболяването, проведено в средата на април т.г. сред 1000 души от цялата страна. Данните бяха представени на виртуален семинар.
В България близо 170 000 души страдат от сърдечна недостатъчност, а хоспитализациите са 90 хиляди.
„Познаването на проблема и някои от специфичните фактори за сърдечната недостатъчност би помогнало както за по-ранното диагностициране и лечение, така и за превенцията“, подчерта пред Радио София председателят на Дружеството на кардиолозите в България доц. Мария Токмакова.
Сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причина за това е структурно и/или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой.
Някои от най-разпространените симптоми и признаци на сърдечната недостатъчност като задух, отоци по краката и умора, както и изразени шийни вени, хрипове в белия дроб и периферни отоци.
По думите на доц. Токмакова проучването е показало, че много от запитаните (около 61%) разпознават признаците, дори и от по-младите анкетирани.
Някои от симптомите се припокриват с тези на белодробно заболяване, нормално е хората на имат объркване, но съществуват медицински протоколи, по които недвусмислено може да се установи диагнозата, посочи доц. Токмакова.
В условията на епидемия от Covid-19 точната диагноза е професионално предизвикателство пред лекарите на първа линия в борбата с коронавируса.
Чуйте звуковия файл, а още по темата очаквайте в предаването "Часът на здравето", което започва от 8 ч. в неделя по Радио София.Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..