Ограничението в Закона за шума за работа в интервала 14.00 – 16.00 часа всеки ден ще доведе до проблеми за строителния бранш. Санкциите са огромни, а спазването на формулираните забрани ще се отрази и на инвеститорите, и на строителите, и на други браншове дори.
Това подчерта пред Радио София инж. Любомир Качамаков - председател на Областното представителство на Камарата на строителите в България (КСБ) в София и вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC).
„Забележките си сме заявявали нееднократно. Нашите работници имат принудителен престой от 14 до 16 ч. Сами преценете каква е ефективността на тези хора. С обедната им почивка работният ден се намалява до 5 часа. Това ще има и финансово отражение, защото сме длъжни да осигуряваме работниците на пълен работен ден.“
От Камарата настояват да се даде точна формулировка какво се смята за шум., защото както е сега в закона, дори боядисването с четка влиза в разрез със закона в следобедните часове. (За заведенията има възможност за замерване, но не и в строителството!)
Инж. Любомир Качамаков подчерта, че текстът за часовете от 14.00 до 16.00 часа (чл.16а, алинея 5 ) трябва да отпадне за строителите в работен ден. Скоро от КСБ са излезли и с официална аргументирана позиция по въпроса.
„Пазарната ситуация не ни позволява да заплащаме за престоя, защото това ще се отрази на цената за крайния клиент“, допълни инж. Качамаков.
Строителните работници ще бъдат дискриминирани, защото в друг бранш – например в ресторантьорството, те ще работят целодневно и ще получават пълно заплащане.
„Не искаме да тормозим хора с шум, а искаме яснота, регламент“ каза инж. Качамаков. И даде примери как е редът в това отношение в страни като Франция (забрана само между 22 и 7 сутринта в работни дни), Германия, Нидерландия, Норвегия.
По казуса в България вече има спечелено дело на трета инстанция.
Епидемията и наложителните мерки, които се приложиха, не се отразиха толкова жестоко в строителството, както в други браншове, но въпреки това от КСБ настояват работата и занапред да не спира.
„Мерките са добри, но най-добрата е осигуряване на инвестиции. Не искаме помощи от държавата, а – работа“, категоричен е инж. Качамаков.
Над 3000 обществени поръчки „чакат“ и биха дали държавна гаранция и подкрепа за заетостта в сектора.
Чуйте целия разговор на Анелия Торошанова с инж. Любомир Качамаков.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..