Като организация, която представлява бранша, даващ 14-15% от БВП, Камарата на строителите в България (КСБ) настоява да бъде разработена стратегия за излизане от кризата в дългосрочен план.
„Искаме дългосрочни мерки, планове и действия, които да помогнат за излизане кризата и да очертаят перспектива за страната за период от 10-20-години. Счмятаме, че всички браншове могат да помогнат на изпълнителната власт с визия и конкретика за тази стратегия, а правителството от своя страна да направи необходимия баланс на интереси в полза на цялото общество.“
Предложенията на КСБ са съвсем конкретни, сред тях водещо е ускоряването на изпълнението и мащабно развитие на инфраструктурните проекти, които трябва да продължат. Ключов фактор би бил нов етап на националната програма за саниране.
„Именно такива програми сега се подготвят в Европа, а и на много други места по света“, допълни инж. Николов.
Той цитира доклад за подобряване на енергийните характеристики на жилищните сгради в страната, изготвен по поръчка на МРРБ, показва, че над 700 хиляди обитавани жилищни сгради трябва да бъдат обект на мерки за подобряване на енергийната ефективност през следващите години. Нужда от саниране имат близо 650 хиляди еднофамилни къщи, 54 хиляди блока, 3200 сгради от смесен тип и 500 общежития.
Препоръката от Европа е в периода до 2030 г. политиката за подобряване на енергийната ефективност да бъде приложена към всички групи жилища. На европейско ниво вълна за реновиране на сградния фонд, чрез обновяване на сгради в целия ЕС, ще бъде в основата на европейския план за възстановяване на икономиката. Заяви го официално преди дни зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс. КСБ категорично подкрепя т.нар. вълна за реновиране на сградния фонд в Европа и счита, че тази „зелена“ вълна е най-бързият и рентабилен начин за стимулиране на устойчивото икономическо възстановяване от икономическата криза вследствие на пандемията от Covid-19.
„У нас за съжаление една много добра програма, каквато е Националната програма за енергийна ефективност, беше обругана и фактически спря своята дейност. Само 1% бяха онези блокове, които бяха показвани по телевизиите как текат. По програмата бяха обновени над 2000 български сгради, големи, едропанелни. Програмата се отрази на заетостта на строители, на доставчици, стимулира и подкрепи и малките търговци. Да не говорим за целта, която постигна – високата ефективност на сградите, които сега се отопляват и охлаждат с минимална енергия.“
В цяла Европа в момента се готвят планове и проекти, за да се използват грантове и схеми за финансиране на мащабни програми за саниране, а България е в изключително благоприятна ситуация, защото има готови и утвърдени проекти за 3250 сгради. Това са проекти на обща стойност над 1,6 милиарда лева, подчерта инж. Николов.
За да започне „зелената“ вълна по реновиране на сградите в България, е необходим устойчив модел за финансиране. Той е от ключово значение. Трябва да се търсят и използват всички възможни източници за финансиране. Фондът за справедлив преход и фондът за възстановяване могат да изиграят решаваща роля в това отношение. Съществуващи инструменти като Европейския кохезионен фонд и Фондът за регионално развитие трябва да продължат да финансират енергийната ефективност на сградния фонд. В повишаването на енергийната ефективност трябва да бъдат вложени и публични национални средства, убедени са от КСБ.
Браншовата строителна организация е подкрепена в идеите и предложенията си от НСОРБ, КРИБ, другите работодателски организации и от синдикатите.
Днес предаването е в Шесто основно училище в София, темата е за достъпността в извънучебно време на училищните дворове , а първи гости са Мая Цанева от сдружение Безопасни детски площадки и Диана Андреева, експерт образование, Национална Мрежа за Децата: Мая Цанева : "Имаме нужда от повече добри примери и положително мислене - това, което е..
Павел Златаров е концертмайстор на Софийската филхармония. Но същевременно е първа цигулка в квартет Филхармоника , който вече няколко години представя своите добре обмислени и задълбочено представени програми пред публиката. В състава на квартета са още Милена Златарова (водачка на виолите в СФ), Ана Иванова, която е помощник - концертмайстор и..
Разговорите са с архитект Татяна Митова. В продължение на 21 години, тя ръководи архитектурно студио “Ами”. То е създадено през 1996 година, като частна практика от архитект Любомир Митов - племенник на инж. Стоян Митов. Продължаваме с Кристиан Ваклинов - председател на „Гражданско сдружение за теснолинейката“, което безвъзмездно поддържа дома-музей..
Петър Кърджилов намира доказателства за първа кинопрожекция в България само година след премиерата на братя Люмиер в Париж. За първа прожекция говорят вестници от началото на декември 1896. Тя е в х-л Македония, след това има прожекция и в кафене "България", и в "Славянска беседа". Кои са първите "киносалони", какви интерсни професии е имало около тях,..
Девойката пада жертва на чувствата си към владетеля Една от най-романтичните народни песни „Биляна платно белеше“ е съхранена от братя Миладинови. А Димитър Талев, позовавайки се на реални исторически източници в трилогията „Самуил“, разкрива коя е девойката от любовната балада. Тя е дъщерята на богомила Дамян, на която българският цар отдава..
Национален ден на благотворителността – интервю с Емануела Иванова от TimeHeroes : "За 12 години над 3000 кампании са се регистрирали в сайта ни, над 97000 души са дарявали време и ценни вещи. Благотворителността е страхотна - доброволчеството е нейно продължение. На ежедневна база не е трудно. Проверяваме всяка организация в платформата...
Докоменталният филм „ INDIA. A Roadtrip Diary ”. От забързаните улици на базара Чаури в Делхи до деликатната тишина на индийската пустиня Тар, визуалният дневник на Мартин Граховски от едномесечно пътуване заедно с Петър Тухчиев ще ви отведе по пътешествието на една от най-оживените страни в света, разказано чрез комбинация цветни и черно-бели..
Разкъсана облачност
Ясно