Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антон Оруш и неговата “Голяма книга за българската техника”

5
Снимка: Антон Оруш
Технологичната история на България ни изненадва от страниците на книгата на изследователя Антон Оруш и неговата “Голяма книга за българската техника”. В новия пъстър том, той разказва за стотици познати и непознати достижения на родната техника, някои от които са достойни за истинска национална гордост.

Историята в книгата започва от началото на ХХ век и стига до 90-те години, като разказва за противогази и жп вагони от 20-те години, мобилен телефон от 1964, снимки от Марс, цял танк и компютър с размерите на апартамент.

“Няма написана българска технологична история. Няма нито академична такава, нито популярна. Последната книга с такива претенции излиза преди повече 50 години, решихме да направим една такава книга с изключително много текст и с качествени фотографии”, казва Антон Оруш.

По думите му има някои български изобретения, които са със световно значение. Едно такова откритие е изобретението на акад. Никола Съботинов - лазерът с пари на меден бромит.

“Това е едно международно признато българско изобретение, привнесено в Австралия, Южна Корея и други страни, което е създало икономически ефект за не по-малко от 12 млн. долара.

Това изобретение има приложение в дерматологията, в прецизната металургия, в навигацията, в подводните изследвания и др. Това е едно от българските изобретения, които имат най-дълго присъствие на запад. 

На 10 юни от 18.30 ч., в София предстои представянето на “Голяма книга за българската техника” от Антон Оруш. Не пропускайте да си вземете автограф.

Антон Оруш е колекционер и изследовател на българската техника. Поддържа най-голямата колекция в тази област - над 400 апарата, и е създател на Българския портал за стара техника.

Повече за книгата и за Антон Оруш - в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15