Призванието да помагаш и да си полезен, дори и само на 18

Последната добрина, с която 18-годишният Кирил Балдев се захваща, е да бъде доброволец в болница “Пирогов” още в първите дни на борбата срещу Covid-19. Точно в този момент страховете на всички ни бяха най-силни, а неяснотата най-голяма. Без да се замисля, Кирил облича предпазния костюм и започва да дезинфекцира. Всяка сутрин става в 6.30 и до 16 часа пръска с препарати. Болницата се превръща в негов втори дом. Всеки ден е там – като доброволец и като санитар в клиниката по гнойно – септична хирургия.

Прекрачва всеки ден прага на болницата с позитивизъм и удовлетворение, че е полезен. Страхът остава на заден план, но все пак съществува. Мислил е често за болестта, но никога да се откаже:

"Аз чувствах, че щом съм поел такъв ангажимент, трябва да го продължа. За мен това не беше работа, а нещо добро, което върша. Ако беше работа и не ми харесваше, щях да напусна. Но трябваше да видя това и да го преживея. За цял живот ти остава споменът, че си помогнал с нещо на медиците."

Всички проблеми се преодоляват, когато сме обединени. Това е урокът, който 18-годишното момче научава, попадайки в среда, в която никой от нас не иска да бъде. Но отива там, без да се колебае. За да покаже на младите хора като него, че днешният ден е в техните ръце. И че ако искат да живеят добър живот, не трябва да бъдат просто пасивни наблюдатели.

Кирил Балдев иска да бъде запомнен като “момчето, което помага”. Без претенции, без самозабрава. Просто защото вярва, че това е правилният начин на живот. Живот, който живее с гордо вдигната глава и вяра, че някой ден съдбата ще му се отблагодари.